Ениджевардарска битка: Разлика между версии

След като през октомври гръцката [[Тесалийска армия]], под командването на престолонаследника [[Константинос I|Константинос]], удържа няколко победи срещу значително по-малочислените османски войски, тя продължава да настъпва към Солун. Благодарение на местното християнско население комуникациите между Ениджевардарския гарнизон и [[Солун]] са силно затруднени или дори прекъснати. [[Хасан Тахсин паша]] кординира действията си с [[Джавид паша]], отговарящ за гарнизона в [[Битоля]]. Османските планове предвиждат Ениджевардарската част да се изтегли в [[Бер]], където да бъде подсилена с 8 батальона и 2 батареи от [[Суровичево]], както и с 4 батальона и 1 батарея от [[Катерини]]. Гръцкото командване се опасява Ениджевардарските турски сили да не се изтеглят през Бер към Солун и да подсилят защитата на града и едновременно с това да не бъдат ударени във левия си фланг през Суровичево, при което турското командване се е надявало да обгради гръцката армия. Заради това гръцкото командване решава да изпрати 5 дивизии към Бер, а Пета гръцка дивизия към [[Кожани]], която едновременно да защитава гръцкия фланг откъм Сурович и да обезопаси снабдителната линия през Еласона и Лариса. Също така командването се надява, че чрез овладяването на Бер ще се отвори втора възможна снабдителна линия през Катерини и [[Палео Елевтерохори]]<ref name="Crawfurd1">[http://archive.org/details/balkancockpitpol00pricuoft Crawfurd Price, W. H., The Balkan Cockpit, T. WERNER LAURIE LTD., London, стр. 86-90.]</ref>.