Ениджевардарска битка: Разлика между версии

На 27 октомври 5-та дивизия се насочва към Кожани, а 7-ма дивизия, която първоначално е оставена като резерв в Лариса е изместена към Еласона, а оттам започва настъпление през [[Олимп]]. Дивизията превзема злеотбранявания от босненски доброволци проход Петра, след което излиза на река [[Колудей]] и заплашва турските части в Енидже Вардар от обкръжение. На 28 октомври започва настъплението на 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 6-та дивизии към Бер. Още на 26 октомври османски части заемат височината Кастаня, която се определя с голямо тактическо значение<ref name="Crawfurd1" />. Турското командване разполага щаба и основните си бойни сили край Кулхалар на река Колудей. Общата численост на турския аскер с подкрепленията от Суровичево и Катерини, както и остатъците от струмската армия на Али Надир паша е около 30&nbsp;000 души.

Гръцките основни сили, включващи пет дивизии, се придвижват от югозапад към Енидже Вардар, когато на 1 ноември са изненадани от силен артилерийски обстрел. Въпреки численото си превъзходство, гърците забавят атаката си с един ден. 2 турски батальона опитват нощна контраатака през един от мостовете на река Колудей, но са унищожени от артилерийски обстрел. На 2 ноември османците оказват ожесточена съпротива и се оттеглят, едва когато десният им фланг е заплашен с обход.<ref name="въчков">{{cite book | last = Въчков| first = Александър| year = 2005| title = Балканската война 1912-1913| publisher = Анжела | pages = 145-146}}</ref> Турски части започват неорганизирано отстъпление към Солун, като са посрещнати от турска кавалерия в опит да се предотврати изтеглянето. В крайна сметка 3&nbsp;000 турски войници и 14 оръдия са пленени от гръцката армия, докато тя дава загуби в размер 3&nbsp;000 души войници и офицери<ref name="Crawfurd2">[http://archive.org/details/balkancockpitpol00pricuoft Crawfurd Price, W. H., The Balkan Cockpit, T. WERNER LAURIE LTD., London, стр. 90-95.]</ref>.