Галба: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 36:
С възкачването на Галба е сложен край на [[Юлиево-Клавдиева династия|Юлиево-Клавдиевата династия]], макар че голяма част от простолюдието съжалява за загубата на щедрия популист Нерон. Първоначално новият принцепс се радва на подкрепата на Сената, но решен на непопулярни мерки за да заздрави дисциплината и финансите, той никога не успява да спечели одобрение сред народа. Галба засяга интересите на градския [[плебс]] и [[лумпен|лумпенпролетариите]] в Рим, като спира разходите за зрелища, и бързо настройва армията срещу себе си в резултат на своята стиснатост и строгост.
 
Още при възкачването си Галба обявил че няма навика да подкупва войниците за тяхната лоялност. Особено недоволни са преторианците — те не само не получават очакваните награди, но и са лишени от предишните си придобивки от Галба, който обявил че няма навика да подкупва войниците за тяхната лоялност. В резултат префектът Нимфидий Сабин прави неуспешен опит да замени Галба като император през 68 г., но е разкрит и екзекутиран. Съсипан от старческа немощ и болести, Галба е манипулиран от своите приближени, подтикващи го към недалновидни постъпки които провалят авторитета му. Особено влияние над престарелия император имат консула [[Тит Виний|Виний]], префекта [[Корнелий Лакон|Лакон]] и [[либертини|либертина]] [[Икел]], фактически конролиращи управлението. Сред народа те били наричани "тримата възпитатели".
На [[1 януари]] 69 г. избухва бунт сред [[легион]]ите в [[Германия]], които настояват пред Сената за избор на нов император. Това позволява на Галба да осъзнае собствената си непопулярност. В опит да стабилизира ситуацията, той избира за помощник и наследник [[Луций Калпурний Пизон]], благороден сенатор, човек достоен за уважение, но без особено влияние извън знатните кръгове; общественото мнение отдава тази постъпка на страх, а преторианците остават отвратени.