Балкански съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
Към 1904-1907 г. в международната обстановка в Европа настъпва промяна, която води до политическа дестабилизация на балканския регион. В този период страните-гаранти на статуквото се разделят на два враждуващи военно-политически блока – [[Централните сили]] (Германия и Австро-Унгария) и [[Антанта]]та (Русия, Великобритания и Франция). В желанието си да привлече нови съюзници Антантата стимулира обединяването на балканските държави в отбранителен съюз. От своя страна, Централните сили поддържат Османската империя.<ref>Саздов, Лалков, стр. 273-275</ref>
=== Наченки ===
{{Вижте също|Балканска криза (1908-1909)}}
Първия тласък за създаването на Балканския съюз дава [[анексия на Босна и Херцеговина|анексията на Босна и Херцеговина]] от Австро-Унгария
Подновяването на гоненията срещу българите в Македония (прекъснали за кратък период след [[Младотурска революция|Младотурската революция]]) и неуспешните опити за прекратяването им чрез дипломатическо въздействие върху Цариград подтикват България също да търси съюз със Сърбия и Русия.<ref>Стателова, стр. 409-410, 422-423</ref> В продължение на близо три години (до есента на 1911
▲Първия тласък за създаването на Балканския съюз дава [[анексия на Босна и Херцеговина|анексията на Босна и Херцеговина]] от Австро-Унгария (23/24 септември 1908 г.). Под заплахата от военен конфликт с австро-унгарците и Германия, Русия е принудена да признае анексията без да добие компенсации за себе си и за съюзниците си Сърбия и Черна гора.<ref name="strdim300">Стр. Димитров, стр. 300-304</ref> Понеже руската армия все още не е подготвена за война с Централните сили, Санкт Петербург се заема да създаде съюз между балканските държави, който да възпрепятства по-нататъшното разширение на Австро-Унгария в региона. Сърбия, която е пряко застрашена от промяната в териториалното статукво, търси подкрепа последователно от Османската империя и България. Проектът за сръбско-османски договор се проваля, тъй като в началото на 1909 г. османското правителство постига споразумение с Виена по босненския въпрос.<ref name="strdim300"/> Балканската криза, предизвикана от обявяването на [[независимост на България|независимостта на България]] и анексията на Босна и Херцеговина, завършва негативно и за Гърция. Под натиска на Великите сили гръцкото правителство се отказва временно от намеренията си да присъедини автономния остров [[Крит]], въпреки че критският парламент отхвърля османския суверенитет и се обявява за съединение с Гърция (вижте [[Критски въстания (1866-1909 г.)|Критски въстания]]).<ref>Стр. Димитров, стр. 302-303</ref>
▲Подновяването на гоненията срещу българите в Македония (прекъснали за кратък период след [[Младотурска революция|Младотурската революция]]) и неуспешните опити за прекратяването им чрез дипломатическо въздействие върху Цариград подтикват България също да търси съюз със Сърбия и Русия.<ref>Стателова, стр. 409-410, 422-423</ref> В продължение на близо три години (до есента на 1911 г.) преговорите са безуспешни по няколко причини. Една от тях е, че правителството на [[Александър Малинов]], а на първо време и правителството на [[Иван Евстратиев Гешов]], отхвърлят сръбските претенции за Северозападна Македония. Сръбското правителство иска да получи [[Скопие]], [[Велес]], [[Прилеп (град)|Прилеп]] и [[Охрид]] като коридор към излаз на [[Адриатическо море]].<ref>Стателова, стр. 407-408</ref> В този спор Русия застава на страната на Сърбия, в която вижда пряка преграда за австро-унгарската експанзия. Основната цел на България – война за освобождаване на Македония и Одринско, не съвпада с желанието на руската дипломация за запазване на териториалната цялост на Османската империя. [[Санкт Петербург]] настоява бъдещият съюз да има строго отбранителен характер и затова отказва да даде гаранции срещу румънско нападение, въпреки предупрежденията на [[Румъния]], че няма да допусне разширение на България без отстъпки от българска страна.<ref>Стателова, стр. 410-413</ref>
=== Съюзни договори ===
| |||