Петър Габровски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: uk:Петр Габровський |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
== Биография ==
Петър Габровски участва в [[Първата световна война]] като взводен командир (1917-1918). След войната завършва „[[Право]]“ в [[СУ|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] (1923), работи като [[адвокат]] в [[София]]. Той е основател и ръководител на националистическата организация [[Ратничество за напредък на българщината]] след 1936 г. По-късно напуска ратническата организация.<ref>България - своенравният съюзник на Третия Райх, Съставители: Витка Тошкова, Николай Колев, Николай Стоименов, Румен Николов, Стилиян Нойков, София 1992, с. 143. (Телеграма на държавния секретар на държавния секретар на германското Министерство на външните работи Щеенграхт, 6 септември 1943 г.)</ref>
Габровски е [[министър на железниците, пощите и телеграфите]] в четвъртото правителство на [[Георги Кьосеиванов]] (23 октомври 1939 - 15 февруари 1940) и [[министър на вътрешните работи и народното здраве]] в 2-те правителства на [[Богдан Филов]] (15 февруари 1940 - 14 септември 1943). След смъртта на цар [[Борис III]] и назначаването на Богдан Филов за [[регент]] той временно председателства заседанията на 58-ото правителство на България.
След [[Деветосептемврийски преврат|преврата от 9 септември 1944 г.]] Петър Габровски е сред осъдените на [[смъртна присъда|смърт]] от т.нар. [[Народен съд]]. Той е екзекутиран на [[1 февруари]] [[1945]] г. През 1996 г. присъдата е отменена с [[Решение №172 на Върховния съд]].
== Бележки ==
<references />
== Източници ==
* {{ташев}}
{{пост списък|Министър на железниците, пощите и телеграфите на България|31}}
| |||