Балкански съюз: Разлика между версии

'''Балканският съюз''' е антиосманска [[военен съюз|военна коалиция]], формирана в навечерието на [[Балканска война|Балканската война]] от [[България]], [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[Черна гора]]. Технически съюзът е оформен с двустранни договори на [[българо-сръбски договор (1912)|България със Сърбия]] ([[29 февруари]] [[1912]]) и [[българо-гръцки договор (19131912)|Гърция]] (16 май 1912), с които се солидаризира и Черна гора. През октомври 1912 съюзниците повеждат бойни действия срещу [[Османска империя|Османската империя]] и бързо завладяват балканските ѝ владения. Неразрешените териториални противоречия обаче пораждат напрежение помежду им, което се засилва още след първите военни успехи. Балканският съюз се разпада окончателно с избухването на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през юни 1913.

Отслабването на [[Османска империя|Османската империя]] през XIX век води до появата на независими национални държави върху части от бившите и&#768; владения на [[Балкани]]те. Тези държави – [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[България]], се борят да придобият нови територии от империята, за да си осигурят национално обединение и икономически просперитет. Поотделно обаче те нямат сили да постигнат успех (сърбите търпят поражение в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] през 1876, а гърците – в [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] от 1897).<ref>Саздов, Лалков, стр. 274</ref> Допълнителна пречка е [[Берлински договор|Берлинският договор]], с който големите европейски държави (Русия, Германия, Австро-Унгария, Великобритания, Франция и Италия) гарантират териториалното статукво, създало се на Балканския полуостров след [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война от 1877-1878 г.]].