Балкански съюз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м по увода
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение}}
 
'''Балканският съюз''' е антиосманска [[военен съюз|военна коалиция]], формирана в навечерието на [[Балканска война|Балканската война]] от [[България]], [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[Черна гора]]. Технически съюзът е оформен с двустранни договори на [[българо-сръбски договор (1912)|България със Сърбия]] ([[29 февруари]] [[1912]]) и [[българо-гръцки договор (19131912)|Гърция]] (16 май 1912), с които се солидаризира и Черна гора. През октомври 1912 съюзниците повеждат бойни действия срещу [[Османска империя|Османската империя]] и бързо завладяват балканските ѝ владения. Неразрешените териториални противоречия обаче пораждат напрежение помежду им, което се засилва още след първите военни успехи. Балканският съюз се разпада окончателно с избухването на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през юни 1913.
 
== Създаване на Балканския съюз ==
 
=== Предпоставки ===
Отслабването на [[Османска империя|Османската империя]] през XIX век води до появата на независими национални държави върху части от бившите и&#768; владения на [[Балкани]]те. Тези държави – [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[България]], се борят да придобият нови територии от империята, за да си осигурят национално обединение и икономически просперитет. Поотделно обаче те нямат сили да постигнат успех (сърбите търпят поражение в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] през 1876, а гърците – в [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] от 1897).<ref>Саздов, Лалков, стр. 274</ref> Допълнителна пречка е [[Берлински договор|Берлинският договор]], с който големите европейски държави (Русия, Германия, Австро-Унгария, Великобритания, Франция и Италия) гарантират териториалното статукво, създало се на Балканския полуостров след [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война от 1877-1878 г.]].
 
Сериозен опит за антиосманска коалиция – така нареченият [[Първи балкански съюз]], е направен още през 60-те години на XIX век по инициатива на сръбския княз [[Михаил Обренович]].<ref>Stavrianos, стр. 395-396</ref> След [[Княжество България|възстановяването на българската държава]] (1878) Белград и Атина са принудени да съобразяват с нея плановете си за териториално разширение. В началото на 90-те години гръцкият политик [[Харилаос Трикупис]] се опитва да обедини Гърция, Сърбия, България и Румъния в съюз срещу Османската империя, но планът му за подялба на [[Македония (област)|Македония]] е отхвърлен от [[Правителство на България (15)|кабинета на Стефан Стамболов]]. Сходни предложения от сръбска и гръцка страна са отхвърлени от България през 1897.<ref>Марков (2011), стр. 84-85, 94-95</ref>