Валентиниан III: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Makecat-bot (беседа | приноси) м r2.7.3) (Робот Добавяне: simple:Valentinian III |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
| име=Валентиниан III
| описание=западноримски император
| изображение за личността=[[Файл:Solidus ValentinianIII-wedding.jpg|
| описание на изображението=Солид на Валентиниан III
| управление=цезар, [[423]] - [[424]]<br>август, [[425]] - [[455]]
Ред 24:
Вместо Валентиниан III държавата управляват майка му [[Гала Плацидия]] (до 437 г.) и [[магистър милитум]] [[Аеций]], който повече от 20 години с успех отразява нашествията на варварите в северните и източните части на империята. Талантлив военачалник и дипломат, той успява да обуздае германските племена в Галия и да ги принуди да служат на римските интереси. През 426/7, 429 и 436 година Аеций провежда успешни кампании срещу [[вестготи]]те, които нападат [[Арл|Арелат]] в Южна Галия, през 428 и 431/2 г. побеждава и [[франки]]те в Северозападна Галия. С помоща на хунски наемници той успява да разгроми кралството на [[бургунди]]те, в два похода през 435 и 436 г. (тези събития дават по-късно историческата основа на средновековната сага ''[[Песен за Нибелунгите]]''). През 439-440 г. Аеций усмирява келтите в [[Арморика]], потушава въстанието на [[багауди]]те в Галия, сключва мир с вестготите и разбива отново франките при река Сома, след което празнува триумф в Рим.
===Загубата на Африка===
Северна Африка и Картаген, от [[429]] г., са нападнати и в крайна сметка овладени от [[вандали]]те, благодарение на враждата между Аеций и наместника на провинцията [[Бонифаций (генерал)|Бонифаций]], който в желанието си да отмъсти на своя съперник сам извиква варварите в провинцията. Само за няколко години вандалите, преминали от [[Андалусия]], в Испания, завоюват повечето от римска Африка, включително и Картаген, без да срещнат силна съпротива. Загубени са Африканските провинии, житницата на Рим.
Самият Бонифаций, който впрочем успява да се оправдае пред императрицата-регент Гала Плацидия, скоро е реабилитиран, само за да започне нова гражданска война за надмощие срещу Аеций. В битката при Равена от 432 г. Аеций търпи поражение от войските на Бонифаций, който обаче е ранен смъртоносно и скоро умира, без да успее да се възползва от победата си. Избягалият в Илирия Аеций търси подкрепата на хуните и се завръща в Италия през 433 г., възвръщайки предишното си положение на Magister militum. В 437 г. Гала Плацидия е принудена да се откаже от регентската си власт, оставяйки на Аеций контрола над Западната империя и над вече пълнолетния, но неспособен император, отдаден предимно на развлечения и религиозни занимания.
През 435 г. е сключено временно примирие с вандалския крал [[Гейзерик]], а по-късно предприетата съвместна експедиция заедно с Източната империя срещу вандалите, не постига успех (439-441 г.) и те властват там през следващите сто години. През 442 г. отново е споразумян мир, а по-късно и съюз (445 г.) с Вандалското кралство в Африка; [[Евдокия (принцеса)|Евдокия]], дъщеря на император Валентиниан III е омъжена за синът на вандалския крал. В 443 г. е споразумян мир и с [[бургунди]]те, които получават земи като федерати в [[Секвани]]я и стават част от римската армия, а в 444 г. алани са заселени по различни части на Галия.
===Войната с хуните===
През 450 г. вождът на хуните, Атила, пренасочва експанзията си от Източната към Западната империя, след като [[Юста Грата Хонория|Хонория]], сестрата на император Валентиниан III, затворена в манастир заради прелюбодеяние, изпраща тайно послание на хунския вожд Атила с предложение за женитба. Съгласно условията Атила има правото да претендира за половината земи на Западната империя като зестра. Така личните неразбирателства и интригите за пореден път се оказват пагубни за съдбата на империята. [[Хуни]]те стават основна заплаха за Западната империя и вече безпокоят с нашествия както Италия, така и съюзните федерати в Галия и Панония. Аеций успява да създаде коалиция между Рим, вестготите, аланите, франките и др. срещу техния общ противник - хуните, поддържани от алемани, остготи, гепиди и др. През [[451]] г. в [[Битка на Каталаунските полета|битката при Каталунските полета]] римски и готски войски водени от Аеций постигат победа над хуните и техните съюзници водени от [[Атила]]. В следващата 452 година хуните с подновени сили отново навлизат в незащитената Италия, което принуждава императора да напусне резиденцията си в Равена. Аеций няма време и възможност да събере достатъчно воини, тъй като съюза с вестготите вече се е разпаднал. Нашествениците все пак биват посрещнати от папа [[Лъв I (папа)|Лъв I]], който убеждава Атила да се оттегли, според преданието, с намесата на божествена сила. Всъщност Атила най-вероятно е получил известен откуп, а и е искал да избегне разразилата се епидемия от [[малария]].
[[Image:Visigoth Valentinian solidus 450 74000886.jpg|thumb|left|270px|[[вестготи|Визиготска]] златна монета с лика на Валентиниан III. Императорът е изобразен държащ кръст и глобус със статуетка на [[Виктория (богиня)|Виктория]], стъпващ върху змия с човешка глава.]]
===Край на управлението===
Огромните заслуги на Флавий Аеций, победителя на Атила, бездарният и слабохарактерен Валентиниан възнаградил като, в пристъп на ревност, собственоръчно убил гениалния си пълководец ([[454]] година). Вече в следващата година Валентиниан бил убит от патриция [[Петроний Максим]], честолюбието на който не било в достатъчна степен удовлетворено от императора.
| |||