Лех Валенса: Разлика между версии

'''Лех Валенса''' ([[полски език|полски]]: {{Звук|Pl-Lech_Wałęsa.ogg|''Lech Wałęsa''}}) е полски политик, един от първите синдикалисти и активисти за човешки права в [[Полша]]. Той е съосновател на [[Солидарност (профсъюз)|Солидарност]] (Solidarność), първия независим [[синдикат]] в [[Съветски блок|Съветския блок]], Носител е на [[Нобелова награда за мир]] за 1983. От 1990 до 1995 е президент на [[Полша]] (последван от [[Александър Квашневски]]).

На [[31 август]] [[1980]] споразумение в [[Гданск]] между комитета на Валенса и правителството на [[Полша]] подготвя почвата за създаването на независим [[профсъюз]], наречен „[[Солидарност (профсъюз)|Солидарност]]“, на който Валенса е лидер. Противодействието от страна на генерал [[Войчех Ярузелски]] води до арест и интерниране на Валенса от декември [[1981]] г. до ноември [[1982]] г. При освобождаването му той успява да възпре по-необузданите членове на „Солидарност“ (Solidarność), като води преговори с [[Войчех Ярузелски]] и неговите министри. През октомври [[1983]] Валенса е удостоен с [[Нобелова награда за мир]]. Неговите жена и син пътуват до [[Осло]], за да я получат и да прочетат обръщение на Валенса за гражданските права. След това му е позволена по-голяма свобода на придвижване и дори посещава [[Рим]]. Поема водеща роля при преговорите с полското правителство между февруари и април [[1989]] г. и при организирането на публична кампания на [[Солидарност]] за общите избори през юни 1989 г. Избран е за полски [[президент]] през декември [[1990]]. Мандатът му обаче не протича гладко. Той често се оплаква, че лявата коалиция спъва икономическите реформи. Антисоциалистическият [[католицизъм]] на „Солидарност“, който го довежда на власт, вече не е политически водещ през ноември [[1995]], когато Валенса е победен като кандидат за втори мандат. Оттегля се в уединение месец по-късно и остава критичен към политическото и стопанското развитие на Полша.