Харем-и Хумаюн: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19:
След 9-годишна служба в харема, султанските наложници, никога не избирани от султана "за/по любов" са имали правото да напуснат харема. В такъв случай, султанът при омъжването им изплащал пребогата зестра, а освободените от харема получавали и специален документ (тапия), че са свободни хора.
Влиянието на ханъмите върху султана през 17 и 18 век добило такава размери и [[власт]], че те били използвани като дипломатически посредници пред Османския султан от посланиците на великите сили. По този начин руският посланик в Османската империя, [[
От XIX век, след премахването на робството в Османската империя, султанските наложнички прекарват абсолютно доброволно живота си в харема със съгласието на родителите си, надявайки се да постигнат материално благополучие и кариера. Харемът като държавна институция на Османската империя е ликвидиран през 1908 г. - годината на провъзгласяване независимостта на България.
| |||