Алтернативен синод: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 7:
== История на разкола в БПЦ ==
Във връзка с тези факти, на 18 май 1992 г. шестима митрополити: [[Пимен Неврокопски]], [[Стефан Великотърновски]], [[Панкратий Старозагорски]], [[Софроний Русенски]], [[Калиник Врачански]], [[Йоаникий Сливенски]] излизат със следното изявление:
{{цитат|Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор на патриарх. С оглед на това и на основание чл. 17 от Устава на БПЦ следва да се избере наместник-председател на [[Свети Синод на Българската православна църква|Св. Синод]], който да поеме председателството на Св.Синод до избирането на патриарх|[[Йоаникий Сливенски]]}}
{{цитат|Разколът бе по явна политическа поръчка. Там инструкторът бе [[Филип Димитров]] - убиецът на нашата църква, човекът, който обяви война на църквата и в България.|Митрополитът на българската епархия в САЩ, Канада и Австралия Йосиф Бакалов, в интервю за в. ''Монитор'' от 14 декември 2000 г.<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/21/razkol/2000_razkol.htm#митрЙосиф Разколът в българската преса]</ref>}}
Ред 23:
През Април 1999 года след няколкомесечно боледуване, на 93-годишна възраст умира дядо Пимен. Разколниците избират за нам. председател на "алтернативния синод" "митрополит" [[Инокентий Крупнишки|Инокентий]].
В първият ден на 39-то Народно събрание народният представител от НДСВ [[Борислав Цеков]] внася законопроект за вероизповеданията. Законът е приет в края на 2002 година. На 21.07.2004 г., със знанието на президента и министър-председателя и с разрешението на бившия гл. прокурор
От началото на 2005 година "алтернативния синод" се води официално от 90-годишният епископ Борис Пловдивски.
| |||