Жеравна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Добавяне: uk:Жеравна |
|||
Ред 37:
Според информация от туристически справочници към 2011 г. в с. Жеравна има регистрирани 34 къщи за гости, с общ капацитет 250 легла. Повечето къщи са строени по време на [[Възраждане]]то, но вътрешният им интериор е обновен и предлагат удобна настанителна леглова база – типична за българското село Жеравна, но съобразена със съвременните изисквания и навици на туристите.
Жеравна е световен архитектурен паметник. До ден днешен са запазени близо 200 къщи със статут на паметници на културата, всяка от тях е на възраст от 150 до 300 години. През Възраждането село Жеравна става значителен културен център. Създаден е Хилендарският метох, в който отсядат хилендарските монаси и водят просветна дейност. Един от тях е Йосиф Хилендарски - автор на "Поучение за четенето на книгите". В Жеравна е направен вторият препис на [[История славянобългарска|Паисиевата История]]. Селото взима активно участие в [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. В с. Жеравна са живели видни светила на България и на света като: [[Райно Попович]]; Васил Д. Стоянов; [[Сава Филаретов]]; [[
Развитието на този самобитен културен и икономически възход на селото е запечатано в местните музеи: Къща на Сава Филаретов; Родната къща на Йордан Йовков; Църквата "Св. Николай"; Старото класно училище - сега е картинна галерия; Къщата на Руси Чорбаджи. Извън Жеравна може да се посетят: гр. [[Котел]] - Природонаучният музей; Галатанското училище; Кьорпеевата къща; Музей на котленските възрожденци; с. [[Медвен]] – Къща-музей [[Захари Стоянов]] и местността Синия вир.
| |||