Котешка змия: Разлика между версии

== Разплостранение ==

Котешката змия се среща по [[Адриатическо море|адриатическото]] крайбрежие на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], в [[Гърция]], [[Македония]] и [[Източна Тракия]], повечето острови в Източно [[Средиземно море]], [[Дагестан]], [[Задкавказие]]то, [[Туркменистан]], Северозападен [[Иран]], Северен [[Ирак]], източното крайбрежие на Средиземно море до [[Синайски полуостров|Синайския полуостров]] в [[Египет]]. В [[България]] се среща в най-топлите южни райони на Югозападна България – в [[Санданско-Петричка котловина|Санданско-Петричката котловина]], където обитава каменисти припечни склонове, голи или обрасли с храсталаци. Сравнително най-многобройна е по вулканичния рид [[Кожух (възвишение)|Кожух]]. Смята се, че през последните десетилетия е увеличила числеността си. Възможно е числеността и&#768; да е била подценявана поради нощния и&#768; начин на живот и по-редките срещи с човека в резултат на това.<ref name="Бешков"/>

Котешката змия снася в началото на лятото 6-9 [[яйце (зоология)|яйца]], от които в края на лятото се излюпват малките. Тя се храни с дребни [[гущери]] и [[гризачи]], които умъртвява, използвайки две „оръжия“ – първо се увива около тях, за да ограничи движенията им, а след това ги умъртвява с [[отрова]]та си. Отровните и&#768; [[зъб]]и са разположени в задния край на горната челюст, поради което за човека е напълно безопасна. Когато е застрашена, хапе, но общо взето е плашлива змия, която бърза да се скрие в случай на опасност.<ref name="Бешков"/>

Котешката змия е включена в [[Червена книга на България|Червената книга на България]] като рядък вид. Защитена е и Приложение II на [[Бернска конвенция|Бернската конвенция]]. Дори само улавянето и&#768; се смята за неотстранима щета върху природата.<ref name="Бешков"/>

 

 

{{Влечугите в България}}