|
| националност =
| период =
| жанрове = [[детски стихове]]
| теми =
| направление =
}}
'''Петър Исаев Ступел''' е български [[композитор]]. Завършил е [[Българска държавна консерватория]] при [[Андрей Стоянов]] през [[1947]] г. В периода [[1949]]-[[1951]] е специализирал е [[камерна музика]] в [[Будапеща]], [[Унгария]] при [[Лео Вайнер]] и [[Пал Кадоша]]. Сред най-известните му творби е „Зайченцето бяло“. Женен е за [[опера|оперната]] певица [[Лидия Ступел]]. Синът им -[[Юри Ступел|Юри]] е автор на музиката към много [[театър|театрални]] постановки.
'''Петър Исаев Ступел''' е български [[композитор]]. Завършил е [[Българска държавна консерватория]] при [[Андрей Стоянов]] през [[1947]] г. В периода [[1949]]-[[1951]] е специализирал е [[камерна музика]] в [[Будапеща]], [[Унгария]] при [[Лео Вайнер]] и [[Пал Кадоша]]. Сред най-известните му творби е „Зайченцето бяло“. Женен е за [[опера|оперната]] певица [[Лидия Ступел]]. Синът им -[[Юри Ступел|Юри]] е автор на музиката към много [[театър|театрални]] постановки.Музикалната академия в София в класа по пиано на проф. А. Стоянов - 1947, а от 1947 до 1949 специализира в Музикалната академия “Ференц Лист” в Будапеща. Работи като музикален редактор в детска редакция на Радио София, асистент по хармония в Музикалната академия в София, композитор на Ансамбъла за песни и танци на БА (1953-1965), музикален редактор в “Балкантон”, главен редактор на музикална редакция на БНТ - 1967-1972, директор на международния фестивал “Софийски музикални седмнци” от 1980; член на СБК. Удостоен с ордени “Кирил и Методий”, “Девети септември”, “Република България” (и трите първа степен); лауреат на Димитровска награда за музиката към телевизионния филм “На всеки километър” (заедно с Атанас Бояджиев). Автор на детски песни (“Зайченцето бяло”, “Лека нощ, деца”), детска оратория “Държава Пионерия”, оперети, детски мюзикъли, музика към театрални постановки (“Когато розите танцуват” - 1961), музика към филми (“Любимец 13”, “Бъди щастлива, Ани”, “Специалист по всичко”, “Старинната монета”, “Таралежите се раждат без бодли”). Приносът му за формирането на българската естрада е значителен, а много от лиричните му песни ще останат като образци на българската забавна музика от 60-те (“Снегът на спомена”). Своята дейност, свързана с естрадата, започва още през 40-те, когато създава редица песни по стихове на Радой Ралин и други поети. Сред песните, които пише по повод на световните фестивали на младежта и студентите (от 1947 насам), е и “Малката креолка” (изп. Мими Николова) за фестивала във Виена - 1959. Свързан е със Стьршеловите спектакли от 50-те. С голяма популярност се ползват песните из филми: “Замълчи, замълчи”, из филма “Любимец 13” - 1958 (изп. Мими Николова), “Любовта е море” из филма “Старинната монета” - 1965 (изп. Лиана Антонова), както и песните към пиесата на Валери Петров “Когато розите танцуват” - 1961 (записани от Енчо Багаров). Един от първите композитори, които създават естрадни песни с ангажирана тематика през 60-те. По-голяма част от песните си създава по стихове на известни поети. Автор е на музиката към два филмови мюзикъла “Баща ми бояджията” и “Чичо Кръстник” - 1988. Много от песните из детските му филми и мюзикъли също могат да се причислят към забавната музика. Награди на фестивала “Златният Орфей” са получили следните песни: “Морето” - 1965 (изп. Константин Казански), “Мое Черно море” - 1966 (изп. Първан Първанов), “На всеки километър” - 1970 (изп. Коста Карагеоргиев) и “Безсмъртие” - 1971 (изп. Михаил Йончев) - специални награди; “Закъснели срещи” (мелодия из филма “Мъже в командировка”, чийто текст е написан по-късно от Петър Караангов (изп. Мария Нейкова и Михаил Белчев) - първа награда - 1969, “С пламъка на мама” (изп. Емилия Лазарова и Михаил Белчев) - втора награда - 1972.
== Стихове ==
{{СОРТКАТ:Ступел, Петър}}
[[Категория:Български композитори]]
{{българия-мъниче}}
{{музика-мъниче}}
|
