Мара Бранкович: Разлика между версии

През 1457 година Георги Бранкович умира и е наследен от сина си [[Лазар Бранкович|Лазар]], след което. Мара бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.{{hrf|Имбър|2000|246}} ТамОк. 1459 г. Мехмед и&#768; дарява земи[[Ежово]] ви близост дооколните [[Света гораСяр|Сер]]ски села.<ref>Popović, аM. поMara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122-127.</ref> По-късно Мара получава и старибивши манастирски владенияземи около [[Солун]].{{hrf|Имбър|2000|207-208}}, Тякакто получава за издръжката си от сина му Мехмеди поземлено владение в [[област]]та ''[[Дубочица]]'' около днешен [[Лесковац]]. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.{{hrf|Имбър|2000|207-208}} Така в края на 1474 година с нейно посредничество започват преговори между султана и [[Венецианска република|Венецианската република]], които по това време воюват дванадесета поредна година.{{hrf|Имбър|2000|313-315}}

Мара Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети [[Иван Рилски]] от старата българска столица [[Велико Търново|Търновград]] в [[Рилския манастир]]. ПроцесиятаШествието, с коятокоето през 1469 година са пренесени мощите, е художествено описанаописано в единственото авторско произведение наот [[Владислав Граматик]], катоспоред целтакогото на шествието и преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“. Мария е [[ктитор]]ка на Рилския манастир, дарявайкикойто годарява с едно от най-ценните му притежания - [[Света Богородица (икона)|икона]]та на [[Света Богородица]]. <ref>{{cite book |last=[[Елка Бакалова |first= Елка |authorlink= Елка Бакалова, |title=Е.]] Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович. |year=– В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. С., 2005, 193-228, ISBN 954-322-087-5 |publisher= [[БАН]] }}</ref>

Доживява старини и умира през [[1485]] година в наследствените имения на ''[[царица]] [[Елена Българска|Елена]]'' край село [[Ежово]], [[Сяр|Сер]]ско.