|
==История==
На мястото, където днес се намира катедралната черква „Свето Успение Богородично“, според запазени до нас сведенияизглежда още през ІХ – ХІХ–Х в. е имало красив и величествен храм, посветен на Божията Майка Света [[Богородица]]. За величието на този храмму споменава също [[Никита Хониат, виден византийски интелектуалец, писател и управник на Пловдивската област]]. По време на последните възстановителни работи, свързани спо обновяването на църквата, под Светия Олтар билаe намерена надгробна плоча с надпис, споредот който става ясно, че първи неин [[ктитор на тази църква]] бил знатният византиец Амиант.
Възобновена като катедрален храм през 1189 г. по време на филипополския епископ Константин ПантехиПантехни, църквата е ограбена от кръстоносците отна [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]]. След тези събития църквататя била възобновена и установена като катедрален храм, а. околоОколо храманего възникнал манастир и това място станало духовно средище.
По време на османските нашествия по българските земи и след завладяването на града през 1371 г. църквата претърнява поражения и прилежащият манастир е разрушен.<ref>Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", Летера, Пловдив, 2000 г.</ref>. ▼
▲По време на османските нашествия по българските земи и след завладяването на града през 1371 г. църквата претърнява поражениящети и прилежащият манастир е разрушен.<ref>Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", Летера, Пловдив, 2000 г.</ref>.
[[File:Иконостасът.JPG|thumb|Иконостасът]]
ЦъркватаХрамът продължава да съществува на същото място през вековете на турско робство, доказателство за това са сведенията, които дава. немскиятНемският богослов и пътешественик [[Стефан Герлах]], посетил Филипопол през 1578 г. Той, описва черквата и нейното местоположение и отбелязва, че тя носи името „Пресвятая Панагия”.
[[File:Иконостасът - детайл.JPG|thumb|Иконостасът - детайл]]
През периода на Възраждането от древната и величествена църква не остава следа.
През 1844 г. църкватастарата ецърква отновое съборена и брациговски майстори построяватиздигат на мястотонейно ӣмясто нов, голям храм, изцяло съграден от камък. За това свидетелства малка мраморна плочка, взидана в мраморната рамка на северната врата на храма, върху която е издълбан надпис на български. Най-вероятно строежът е завършил през 1845 г. Първи ктитори са копривщенските бегликчии Вълко и Стоян Теодорович Чалъкови, а иконостаса е дело на дебърските резбари – братята Андон и Димитър Станишеви, изработен в стил ампир. Храмовата икона „Св.Успение”, както и повечето икони в храма са дело на известния зограф Никола Одринчанин. Предполага се, че освещаването е станало в същата 1845 г. при митрополит [[Никифор Пловдивски|Никифор]].
По време на църковно-народните борби за независимост храмът „Света Богородица” изиграл изключително важна роля. На 25 декември 1859 г., в деня на [[Рождество Христово]], тогавашният Пловдивскипловдивски митрополит [[Паисий Пловдивски|Паисий]] заеднои схрамовият свещеник поп Златан, председател на храма, отслужили тържествена Света Литургия, за първи път на български език. Това било първото голямо постижение на българите отпловдивските Пловдивбългари в борбата им за църковна независимост. След службата митрополитът официално оповестил, че неговото паство се отрича от Цариградския[[Вселенски патриарх|цариградския патриарх]], поради което в града избухнал скандал в града, а митрополит Паисий бил заточен в Света гора, после в Ченаккале и накрая на остров Халки.
На 30 април 1871 г. бил проведен Първият църковно-народен събор в Цариград, на който освен 60 свещеници участвали и 200 миряни. Изпратена била и делегация до Високата порта с официални искания за църковна независимост и тогава бил подписан акт за отделянето на Пловдивската епархия от Цариградската патриаршия. През 1870 г. бил издаден султански ферман за учредяване на българската Екзархия, с което Високата порта официално признала автономията на българската църква, а оттам и на българската нация. През 1872 г. в град Пловдив, в катедралния храм, бил посрещнат първият пловдивски екзархийски митрополит [[Панарет Пловдивски|Панарет]]. Така в Пловдив до 1906 г. съществували две митрополии – гръцка, при стария митрополитски храм „Света Марина”, и българска – при храма „Света Богородица”. ▼
▲На 30 април 1871 г. бил проведен Първият църковно-народен събор в Цариград, на който освен 60 свещеници участвали и 200 миряни. Изпратена била и делегация до Високата порта с официални искания за църковна независимост и тогава бил подписан акт за отделянето на Пловдивската епархия от Цариградската патриаршия. През 1870 г. бил издаден султански ферман за учредяване на българската[[българска Екзархия , с което Високата порта официално признала автономията на |българската църква, а оттамЕкзархия]] и на българската нация. Презпрез 1872 г. в градкатедралния Пловдив, в катедралнияпловдивски храм , бил посрещнат първият пловдивски екзархийски митрополит [[Панарет Пловдивски|Панарет]]. Така в Пловдив до 1906 г. съществували две митрополии –: гръцка , при стария митрополитски храм [[Света Марина (Пловдив)|„Света Марина” ,]] и българска – при храма „Света Богородица”.
След Руско-турската освободителна война и Освобождението на България от турско робство, при храма била построена и камбанария през 1881 г., тъй като такава липсвала дотогава, и камбаните на храма били закачени на дърво, намиращо се в двора.
След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] при храма била построена камбанария (1881) с надпис „в память освободителям". По-рано такава липсвала, а камбаните били закачени на дърво в църковния двор.
Храмовият празник се отбелязва на 15 август, когато се чества Успението на Пресвета Богородица.
==Архитектура==
Църквата е с размери 32 м на 17 м. Той представлява трикорабна [[базилика]], начиято която среднатаосновна част (наоса наосът) е разделена на три кораба от два реда по шест колони, завършващи с пищни капители в стил [[барок,]] и свързани една с друга посредством арки. Има също една олтарна абсида и притвор. Църквата е без купол поради съществуващите по онова време ограничения за християнските храмове. В западната й част се намира притворът, а на изток е светият Олтар. Олтарната [[абсида]] е една. В западната част на наоса сеима намираизвестна иоще емпориятакато илиженско т.отделение нар.емпория (балкон,) с дъговиден парапет, известен още като женско отделение. Средният кораб е широк колкото двата странични и е по-висок от тях, с размери 11 х 9 м. И трите кораба са сводести и са под общ седловиден покрив.
Камбанарията, била построена по проект на чешкия инженер и архитект [[Йосиф Шнитер]].
ПоКамбанарията своятае същностиздигната тяпо проект на чешкия инженер и архитект [[Йосиф Шнитер]]. Тя представлява голяма триетажна кула, поставена върху четири стълба, свързании помежду сиувенчанa с големи арки, купол. на камбанарията и четириЧетирите камбани, делоса наотлети от [[Лазар Велеганов]] от [[Банско]].
Иконостасът билс размери 14,30 х 3,75 м. е изработен от дебърските[[дебър]]ските майстори -резбари Андон и Димитър Станишеви в стил [[ампир ]], т.е. с малко, но едри резбовани елементи, които били апликирани върху основата . Иконостасът е с размери 14,30 х 3,75 м. В резбата преобладават растителни мотиви – рози, грозде, листа, маргарити, венци от дъбови клонки . Иконите на иконостаса са дело на Никола Одринчанин. Под царските икони в медальони билиса изписани свещени образи и библейски събития. Повечето икони са дело на [[Никола Одринчанин]]. [[Станислав Доспевски ]] е автор на царската икона на Пресвета Богородица с Младенеца Иисус от иконостаса, от (1875 г). ▼
През 1952 – 1953 г. с почина и благословението на тогавашния пловдивски митрополит
▲Иконостасът бил изработен от дебърските майстори резбари Андон и Димитър Станишеви в стил ампир, т.е. с малко, но едри резбовани елементи, които били апликирани върху основата. Иконостасът е с размери 14,30 х 3,75 м. В резбата преобладават растителни мотиви – рози, грозде, листа, маргарити, венци от дъбови клонки. Иконите на иконостаса са дело на Никола Одринчанин. Под царските икони в медальони били изписани свещени образи и библейски събития. Станислав Доспевски е автор на царската икона на Пресвета Богородица с Младенеца Иисус от иконостаса, от 1875 г.
През 1952 – 1953 г. по инициатива и с благословението на тогавашния пловдивски митрополит[[Кирил Български|Кирил , по-късно Патриарх на България,]] храмът „Света Богородица” бил изографисан от професорите [[Никола Кожухаров ]], [[Димитър Гюдженов ]] и [[Васил Захариев . Кожухаров и Гюдженов били възпитаници на Парижката академия за изящни изкуства]].<ref> Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", Летера, Пловдив, 2000 г </ref> ▼
В църковния двор са погребани [[Христо Данов]] и [[Йоаким Груев]].
▲През 1952 – 1953 г. по инициатива и с благословението на тогавашния пловдивски митрополит Кирил, по-късно Патриарх на България, храмът „Света Богородица” бил изографисан от професорите Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов и Васил Захариев. Кожухаров и Гюдженов били възпитаници на Парижката академия за изящни изкуства.<ref> Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", Летера, Пловдив, 2000 г </ref>
== Бележки ==
|
