Успение Богородично (Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 44:
==Архитектура==
 
Църквата е с размери 32 м на 17 м. Той представлява трикорабна [[базилика]], чиято основна част (наосът) е разделена на три кораба от два реда по шест колони, завършващи с пищни капители в стил [[барок]] и свързани една с друга посредством арки. Църквата е без купол поради съществуващите по онова време ограничения за християнските храмове. В западната й част се намира притворът, а на изток е светият Олтар. Олтарната [[абсида]] е една. В западната част на наоса има известна още като женско отделение емпория (балкон) с дъговиден парапет. Средният кораб е широк колкото двата странични и е по-висок от тях, с размери 11 х 9 м. И трите кораба са сводести и са под общ седловиден покрив.
 
Камбанарията е издигната по проект на чешкия инженер и архитект [[Йосиф Шнитер]]. Тя представлява голяма триетажна кула, поставена върху четири стълба и увенчанa с купол. Четирите камбани са отлети от [[Лазар Велеганов]] от [[Банско]].
 
Иконостасът с размери 14,30 х 3,75 м. е изработен от [[дебър]]ските майстори-резбари Андон и Димитър Станишеви в стил [[ампир]], с малко, но едри резбовани елементи, които били апликирани върху основата. В резбата преобладават растителни мотиви – рози, грозде, листа, маргарити, венци от дъбови клонки. Под царските икони в медальони са изписани свещени образи и библейски събития. Повечето икони са дело на [[Никола Одринчанин]]. [[Станислав Доспевски]] е автор на царската икона на Пресвета Богородица с Младенеца Иисус (1875).
 
През 1952 – 1953 г. с почина и благословението на тогавашния пловдивски митрополит