Успение Богородично (Пловдив): Разлика между версии

На мястото, където днес се намира катедралната черква „Свето Успение Богородично“, изглежда още през ІХ–Х в. е имало красив и величествен храм, посветен на Божията Майка Света [[Богородица]]. За величието му споменава [[Никита Хониат]]. По време на последните възстановителни работи по обновяването на църквата под Светия Олтар e намерена надгробна плоча с надпис, от който става ясно, че първи неин [[ктитор]] бил знатният византиец Амиант.

Възобновена като катедрален храм през 1189 г. по време на филипополския епископмитрополит Константин Пантехни, църквата е ограбена от кръстоносците на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]]. След тези събития тя била възобновена и установена като катедрален храм. Около него възникнал манастир и това място станало духовно средище.

През 1844 г. старата църква е съборена и брациговски майстори издигат на нейно място нов, голям храм, изцяло съграденкаменен от камъкхрам. За това свидетелства малка мраморна плочка, взидана в мраморната рамка на северната църковна врата на храма, върху която е издълбан надпис на български. Най-вероятно строежът е завършил през 1845 г. Първи ктитори са копривщенските бегликчии Вълко и Стоян Теодорович Чалъкови. Предполага се, че освещаването е станало в същата 1845 г. при митрополит [[Никифор Пловдивски|Никифор]].

По време на църковно-народните борби за независимост храмът „Света Богородица” изиграл изключително важна роля. На 25 декември 1859 г., в деня на [[Рождество Христово]], тогавашният пловдивски митрополит [[Паисий Пловдивски|Паисий]] и храмовият свещеник поп Златан отслужили тържествена Света Литургия за първи път на българскицърковнославянски език. Това било голямо постижение на пловдивските българи в борбата им за църковна независимост. След службата митрополитът официално оповестил, че неговото паство се отрича от [[Вселенски патриарх|цариградския патриарх]], поради което в града избухнал скандал, а Паисий бил заточен.

През 1870 г. бил издаден султански ферман за учредяване на [[българска Екзархия|българската Екзархия]] и през 1872 г. в катедралния пловдивски храм бил посрещнат първият пловдивски екзархийски митрополит [[Панарет Пловдивски|Панарет]]. Така в Пловдив до 1906 г. съществували две митрополии: гръцка при стария митрополитски храм [[Света Марина (Пловдив)|„Света Марина”]] и българска при храма „Света Богородица”.

Храмовият празник се отбелязва на 15 август, когато се чества УспениетоУспение на Пресвета Богородица.

През 1952 – 19531952–1953 г. с почина и благословението на тогавашния пловдивски митрополит

[[Кирил Български|Кирил]] храмът „Света Богородица” бил изографисанзографисан от професорите [[Никола Кожухаров]], [[Димитър Гюдженов]] и [[Васил Захариев]].<ref> Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", Летера, Пловдив, 2000 г </ref>