Сръбско-турска война (1876): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
основна статия
Ред 11:
На 20 юни 1876 г. Моравската армия нахлува в османските предели откъм [[Княжевац]] и достига до [[Бела паланка]] и [[Пирот]], но в края на месеца е принудена да се оттегли обратно в Сърбия. В същото време Тимошката армия е отблъсната от източния бряг на [[Тимок]] от войските на [[Осман паша]]. Черногорците, които настъпват към [[Мостар]], нанасят тежко поражение на турците при Вълчи дол<ref name="encbul6-389"/>, но сръбското нахлуване в [[Босна]] се проваля.<ref name="encbrit-STW"/> Османските сили преминават в контранастъпление и на 24 юли превземат Княжевац. Това им позволява да напреднат на север по река Морава. През август турците завземат редица селища в Сърбия. При тази обстановка големите европейски държави се намесват за дипломатическо решение на конфликта и между воюващите страни е сключено примирие.<ref name="encbul6-389"/>
 
Примирието е прекратено на 16 септември с настъпление на части от обединената Моравско-Тимошка армия по левия бряг на река [[Морава (река)|Морава]]. Сърбите отново търпят неуспех. На 17 октомври турската армия, предвождана от [[Абдул Керим паша]]<ref>Генов, Ц. ''Освободителната война 1877-1878 г.'', издателство „Наука и изкуство“, София 1978, стр. 17</ref>, им нанася решително [[битка при Джунис|поражение при Джунис]], с което си открива пътя към сръбската столица [[Белград]]. На 19 октомври Русия дава ултиматум на [[Висока порта|Високата порта]] да прекрати настъплението, което и става ден по-късно.<ref name="encbul6-389"/>
 
== Мирен договор и последици ==
На 16 февруари 1877 г. между Сърбия и Османската империя е сключен мирен договор, който възстановява положението отпреди войната.<ref name="encbul6-389"/> Черна гора не приема условията за мир и продължава военните действия. Два месеца по-късно (12 април по [[стар стил]]) избухва Руско-турската война. Черногорците овладяват [[Бар (град)|Бар]] и [[Никшич]]. Сърбия се възползва от ангажираността на османските войски срещу руснаците, нахлули в България, и през декември 1877 г. подновява военните действия, завзема Бела паланка, Пирот и [[Ниш]].<ref>Генов, Ц. ''Освободителната война 1877-1878 г.'', издателство „Наука и изкуство“, София 1978, стр. 236-237</ref> С [[Берлински договор|Берлинския договор]] Сърбия и Черна гора се освобождават от формалния османски суверенитет и придобиват територии, съответно в поречието на [[Южна Морава]] и на брега на [[Адриатическо море]].<ref>''Сборник договоров России с другими государствами, 1856-1917'', Государственное издательство политической литературы, Москва 1952, стр. 181-206 (цитиран по: [http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/ Электронная библиотека Исторического факультета МГУ им. М. В. Ломоносова], 30.05.2009)</ref>
 
== Вижте също ==
==* [[Български доброволци в Сръбско-турската война ==от 1876]]
 
В началото на сръбско-турската война в Сърбия са сформирани чети от български емигранти, които пребивават в страната или са дошли от Русия, Румъния и Австро-Унгария. Организацията и снаряжението им са поети от [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]] в [[Букурещ]] със съдействие на славянофилските благотворителни комитети от Русия. Броят им достига около 1&nbsp;500 души. Сред войводите им са [[Панайот Хитов]], [[Филип Тотьо]], [[Ильо войвода]], [[Христо Македонски]], [[Тодор Велков]], [[Симо Соколов]] и други. Генерал Черняев изпраща четите през [[Тимок]] в Северозападна България със задачата да повдигнат ново въстание на българите срещу турското владичество. До средата на юли 1876 г. доброволческите отряди действат самостоятелно във видинските села ([[Ново село (Област Видин)|Ново село]], [[Флорентин]] и др.), около [[Кула (град)|Кула]], [[Чипровци]] и в направление към [[Берковица]]. Боевете с османските войски имат променлив успех и не носят желания резултат заради влошаването на общото положение на сръбско-турския фронт.<ref name="encbul2-378">Енциклопедия „България“, Издателство на [[БАН]], София 1981, Том II, стр. 378-379</ref>
 
През август българските доброволци се изтеглят в района на [[Алексинац]], където е сформирана руско-българска доброволческа бригада, в състав три батальона от 2&nbsp;500 бойци. Българите са командвани от руски офицери (сред тях и българинът [[Райчо Николов]]). През септември бригадата взема участие в битките при Делиград и [[Гредетин]], а през октомври се сражава при Алексинац и Джунис. След поражението Сърбия, в началото на 1877 г. доброволческите отряди са разпуснати. Част от тях се включват [[Българско опълчение|Българското опълчение]] и в избухналата през същата година [[Руско-турска война (1877-1878)|руско-турска война]].<ref name="encbul2-378"/>
 
== Бележки ==