Света Марина (Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
[[File:Св.Марина Пловдив.JPG|thumb|храмът вечер]]
==История==
Според историческите сведения първоначално храмът се намирал в близост до така наречения „Шахабединов мост“ над река [[Марица]]. По време на турското робство поробителите разрушили храма до основи, а на християните разрешили да си построят нов храм, но на друго място. Новата църква в чест на света Марина те издигнали южно от Трихълмието. От 1455 г., когато на митрополитския престол бил владиката [[Дионисий I|Дионисий]], до 1906 г. тази църква била катедрален храм на пловдивската гръцка митрополия. Макар и митрополитски, новопостроеният храм бил малък по размери, тъй като тогава съществували съществени ограниченията за християнските култови средища.
[[File:Св.Марина-Пловдив.JPG|thumb|Уникалната дървена камбанария ]]
Днес храмът „Света Марина” е разположен в подножието на южните скалисти склонове на Трихълмието. За първи път за тозитази храмцърква  споменалспоменава през 1578 г. немският пътешественик [[Стефан Герлах]], който по време на пътуванията си из Балканите отседнал за няколко дни в Пловдив. Според него в града тогава съществували осем храма и главният от тях бил „Света Марина”. В него редовно се отслужвало богослужение и; там се намирало и седалището на митрополита.<ref>Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, [http://anemi.lib.uoc.gr/metadata/f/1/e/metadata-162-0000029.tkl 516], ср. [http://svetidimitar.com/gerlah.html превод].</ref>
[[File:Света Марина- Пловдив.JPG|thumb|Камбанарията]]
През 1589 г. голям пожар изпепелил до основи дървената конструкция на храма. Христолюбиви българи от града се мотивирали,граждани събрали кой каквито средства имал и възстановили изгорелия храм. Но възможностите тогава били такива, че храмът отново бил построен от дърво. Поради тази причина нов пожар от 1611 г. пак опожарилизгорил дървената църква.
През средата на ХVІІІ в. отново църквата била опожарена. Сред първите ктитори при въстановяването й били хаджи Андон, Константин Маврудиоглу, Коста Атанасов и свещеник Яни. След това видният пловдивчанин Иван Коюмджиоглу заедно с други христолюбиви местни жители събрали още средства за довършителните работи на храма. Окончателно той бил завършен през 1783 г. по времето на тогавашния пловдивски митрополит Кирил.
 
През средата на ХVІІІ в. отново църквата билаотново опожаренаизгоряла. Сред първите ктитори при въстановяването й били хаджи Андон, Константин Маврудиоглу, Коста Атанасов и свещеник Яни. След това видният пловдивчанин Иван Коюмджиоглу заедно с други христолюбиви местни жители събрали още средства за довършителните работи на храма. Окончателно той бил завършен през 1783 г., по времето на тогавашния пловдивски митрополит Кирил.
За целия период от 1455 г., когато на митрополитския престол бил владиката [[Дионисий I|Дионисий]], до 1906 г. църквата „Света Марина” била катедрален храм на пловдивската гръцка митрополия.
В днешния си вид църквата била изградена през 1851 г., когато била от основи оновена с каменна зидария. Новият храм вече бил по-голям и по-представителен от стария, тъй като османците премахнали ограниченията за размерите на християнските църкви по това време. При изграждането му работили майстори от прочутата Брациговска школа, ръководени от Никола Томчев – Устабашийски.
 
В днешния си вид църквата била изградена през 1851 г., когато била наново построена от основи оновена, с каменна зидария. Новият храм вече бил по-голям и по-представителен от стария, тъй като по това време османците премахнали ограниченията за размерите на християнските църкви по това време. При изграждането му работили майстори от прочутата Брациговска школа, ръководени от Никола Томчев – Устабашийски.
Църквата била завършена окончателно през 1856 г., когато бил най-тържествено осветен от тогавашния пловдивски митрополит Хрисант в деня на Св.Св. Константин и Елена – 21 май.<ref> Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", Летера, Пловдив, 2000 г </ref>
 
Църквата била завършена окончателно през 1856 г., когатои билбила най-тържествено осветеносветена от тогавашния пловдивски митрополит Хрисант в деня на Св.Св. Константин и Елена – 21 май.<ref> Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", Летера, Пловдив, 2000 г </ref>
 
Храмовият празник се чества на 17 юли, когато според православния календар се почита паметта на света великомъченица Марина. В храма се съхранява като голяма светиня и частица от светите мощи на света великомъченица Марина.