'''Никола Одринчанин''' (на [[гръцки]]: Νικόλαος Αδριανουπολίτης) е иконописец от времето на Българското [[Възраждане]].
Прозвището му сочи, че е родом от [[Одрин]]. Не есе известнознае къде е учил живопис. Ок. 1830 г. се заселва в [[Пловдив]]: всички запазени негови произведения са в този град и в [[Пловдивска епархия]] ([[Асеновград]], [[Брацигово]], [[Морозово]], [[Калугерово]], [[Казанлък]]). Най-ранната му подписана икона (сега в [[Пловдивска градска художествена галерия|Пловдивската градска художествена галерия]]) датира от 1830 г. Последната и най-известна негова творба е иконата „Рождество Христово" (1866) в иконостаса на храма [[Света Марина (Пловдив)|„Света Марина"]]. Обиконовено подписва работите си на гръцки език, но тези в изначално българската църквата „Свети Георги" на пловдивския квартал [[Мараша (Пловдив)|Мараша]] имат славянски надписи (1845-1855). Негови са и повечето иконостасни икони (1845) на храм [[Света Богородица (Пловдив)|„Света Богородица"]] и иконата „Св. св. Петър и Павел" (1848) в храма [[Свети Константин и Елена (Пловдив)|„Свети Константин и Елена"]]. Не е известно да е работил стенна живопис. Синът му Милтиадис също е познат като зограф в Пловдив през 1868-1909 г.
