Успение Богородично (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
==История==
На мястото, където днес се намира катедралната черква „Свето Успение Богородично“, изглежда още през ІХ–Х в. е имало красив храм, посветен на Божията Майка Света [[Богородица]].
За величието на църквата „Света Богородица" споменава [[Никита Хониат]]. Възобновена през 1189 г.
[[File:Иконостасът.JPG|thumb|Иконостасът]]
Храмът продължава да съществува през вековете на турско робство: посетилият Филипопол през 1578 г. [[Стефан Герлах]] го споменава (на второ място след митрополитската църква [[Света Марина (Пловдив)|"Света Марина"]]) под името „Пресветая" (Allerheiligste).<ref>Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, [http://anemi.lib.uoc.gr/metadata/f/1/e/metadata-162-0000029.tkl 516].</ref> Незапазен днес надпис сочел, че църквата била обновена през 1698 г., при митрополит Неофит, със средства на ритора Андроник.<ref>Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, [http://anemi.lib.uoc.gr/metadata/6/8/0/metadata-02-0000465.tkl 40]</ref>
През 1844 г. старата църква е съборена и брациговски майстори издигат на нейно място нов, голям, изцяло каменен храм. За това свидетелства мраморна плочка с български надпис, взидана над северната църковна врата. Най-вероятно строежът е завършил през 1845 г. Първи ктитори са копривщенските бегликчии [[Вълко Чалъков|Вълко]] и [[Стоян Чалъков|Стоян]] Теодорович Чалъкови. Предполага се, че в същата 1845 г. храмът е бил осветен от митрополит [[Никифор Пловдивски|Никифор]]. [[File:Иконостасът - детайл.JPG|thumb|Иконостасът - детайл]]
Църквата „Света Богородица” заема важно място в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националното движение]]. На 25 декември 1859 г., [[Рождество Христово]], митрополит [[Паисий Пловдивски|Паисий]] и храмовият свещеник поп Златан отслужили празничната Света Литургия за първи път на църковнославянски език. Това било голямо постижение на пловдивските българи в борбата им за църковна независимост.<ref>[[Йоаким Груев|Груев, Й.]] Моите спомени. Пловдив, 1906, [http://ia700304.us.archive.org/7/items/moitiespomeni00gruegoog/moitiespomeni00gruegoog.pdf 17-19].</ref> След службата митрополитът
Според султанския ферман за учредяване на [[българска Екзархия|Екзархията]] (1870): "махалата Света Богорица, която е в собствено града Филипопол, ще влезе в Българската Екзархия".<ref>Образ на царский ферман за решението на българский въпрос. Цариград, 1870, [http://books.google.co.uk/books?id=ITgAAAAAMAAJ&dq=%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8C&pg=PA7#v=onepage&q&f=false 7].</ref> Така в Пловдив до 1906 г. съществували две митрополии: гръцка при стария митрополитски храм [[Света Марина (Пловдив)|„Света Марина”]] и българска при храма „Света Богородица”. В последната бил посрещнат пловдивският екзархийски митрополит [[Панарет Пловдивски|Панарет]] (1872) и отслужен благодарствен молебен за освобождаването на града в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (5.01.1878).<ref>[[Йоаким Груев|Груев, Й.]] Моите спомени. Пловдив, 1906, [http://ia700304.us.archive.org/7/items/moitiespomeni00gruegoog/moitiespomeni00gruegoog.pdf 19].</ref> На издигнатата през 1881 г. камбанария (преди това камбаните висели на дърво в църковния двор) стои надпис: „в память освободителям".
| |||