Успение Богородично (Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 24:
На мястото, където днес се намира катедралната черква „Свето Успение Богородично“, изглежда още през ІХ–Х в. е имало красив храм, посветен на Божията Майка Света [[Богородица]]. При обновяването на църквата през 1844 г. под Светия Олтар била намерена надгробна плоча с недатиран надпис, от който става ясно, че неин [[ктитор]] бил знатният византиец Амиант.<ref>Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, [http://anemi.lib.uoc.gr/metadata/6/8/0/metadata-02-0000465.tkl 40]</ref>
 
За величието на църквата „Света Богородица" споменава [[Никита Хониат]]. Възобновена през 1189 г. при филипополския митрополит Константин Пантехни, тя била ограбена от кръстоносците на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]].<ref>Илиев, И., Данчева-Василиева, А. Реч на Никита Хониат, адресирана до Константин Пантехни, митрополит на Филипопол. – Исторически преглед, 1996, 108-141.</ref> След тези събития сградата била възобновена и около нея възникнал манастир. По време на османските нашествия и завладяването на града през 13711364 г. последният явно е бил разрушен.<ref>Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", Летера, Пловдив, 2000 г.</ref>.
[[File:Иконостасът.JPG|thumb|Иконостасът]]