Света Марина (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
За първи път за тази църква споменава през 1578 г. немският пътешественик [[Стефан Герлах]], който отседнал за няколко дни в Пловдив. Според него в града тогава съществували осем храма и главният от тях бил „Света Марина”. В него редовно се отслужвало богослужение; там се намирало и седалището на митрополита.<ref>Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, [http://anemi.lib.uoc.gr/metadata/f/1/e/metadata-162-0000029.tkl 516], ср. [http://svetidimitar.com/gerlah.html превод].</ref>
[[File:Света Марина- Пловдив.JPG|thumb|Камбанарията]]
Незапазен до днес надпис сочи, че църквата била обновена из основи през 1561 г. По времето на митрополит Неофит (1698-1711) тя изгоряла.<ref>Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, [http://anemi.lib.uoc.gr/metadata/6/8/0/metadata-02-0000465.tkl 41]</ref> Митрополитската [[кондика]]
В днешния си вид църквата съществува от 1851-1856 г., когато била наново построена от основи, с каменна зидария. Новият храм вече бил по-голям и по-представителен от стария, тъй като по това време османците премахнали ограниченията за размерите на християнските църкви. При изграждането му работили майстори от прочутата Брациговска школа, ръководени от Никола Томчев – Устабашийски. Готовата сграда била най-тържествено осветена от тогавашния пловдивски митрополит Хрисант в деня на Св. Св. Константин и Елена (21 май), 1856 г.<ref> Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", Летера, Пловдив, 2000 г </ref>
| |||