Дебнево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 23:
Красива и величествена е тази котловина, пнеповторима е!... А там, горе, от високото, бдят над нея надвисналите като градоносни облаци скалните грамади на Юмрука (вр.Ботев) - впили зъби в Казана, изпълнен с дим от кипналата бездна.
Дебнево е разположено точно на кръстопътя където се пресичат пътищата Ловеч-Априлци и Троян-Севлиево, върху речна тераса от двете страни на река Видима, след излизането и от Дебневския боаз, в красива равнина с надморска височина около 282 м. и е отдалечено: на 27 км. З от гр.Севлиево, на 22 км. И от гр.Троян, на 29 км. Ю от гр.Ловеч и на 24 км. С от гр.Априлци
▲ в) Главната отводнителна артерия, река Видима, води началото си от понора "Водните дупки" в северното подножие на връх Ботев и събрала водите на Лява Видима, Пръскалска река, Острешка река и Ходжовица се отправя на север през Дебневската котловина изпълнена с красиви хълмове, обрасли с дъбови и букови гори и красиви природни кътчета и цветни поляни.
Достигнала тясното гърло на "Прибой" тя завива на изток и като приема водите на реките: Червещица (10 км.),Сръпка (Раздоле, Средния дол, 6.5 км.), Въртешница (Зли дол, Марин дол, Шамашки дол, Солдолът, Соватски дол, Кованлиев дол и Кавак дере, 8 км.) и на доловете: Манастирски, Кенарев, Караталов (Радин дол, Гумношка, Изворите), Слатина (Слатински дол, Лъкаревски дол, Камен дол), Явник и Дюлве дере, след което продължава да се пени и шуми между резеда от бук и дъб, между цветни поляни през равната родовита долина, заградена от две високи планински успоредици,за да влее водите си в р.Росица при местността "Чакала" над Севлиево.
Произходът на името "Видима" се обяснява изцяло като тракийско, от "УДИМА" (Udima), от и.е. корен "уд" (Ud)= "вода, река", впоследствие осмислено от заселилото се славянско население от кор. "Вид" в стб. глагол "Видети" = "виждам", във връзка с внезапното излизане на Лява Видима като буен карстов извор от понора "Водните дупки", което прави впечатление, че изгубената някъде под земята вода, след дълго лутане, внезапно избликва, става видима и припряно се спуска по старопланинските склонове по самата сред на котловината.
Реката има дължина около 40 км. и широчина над 20 м. Басейнът и е плодородно поле и множество лъки.
в)Върху климатът на с.Дебнево оказват влияние както разнообразието на релефа, така и множеството рекички, разделящи землището му на
Почвената покривка е представена от сивите горски почви. Те са се развивали в областта на дълбоко нарязания релеф на предбалканските вторични структурни форми при наличието на дъбова горска растителност. Терасите в долината са покрити с алувиални (наносни) почви. С изкачването във височина, под влажните букови гори се появяват петна от кафяви горски почви, а по плоските била на предпланинските височинни образувания са развити планинско-ливадните почви.
Тук зимата е мека, без сериозни застудявания. Снегът се задържа около 30-40 дни в годината, пролетта настъпва в астрономическите си граници, а лятото е прохладно и без продължителни засушавания. Есента е продължителна и топла, което позволява навременно прибиране на богатата реколта от земеделските култури.
Най-високата средномесечна температура е през Юли, а най-ниската през Февруари - условия благоприятстващи за развитието на земеделието, скотовъдството, овощарството и лозарството. В миналото според пътешественика Евлия Челеби (ХVІІ в.) тук са се отглеждали, освен обичайните за днешно време култури, още и коноп, лен, лимец, просо, памук, рози, сусам, тютюн и др.
Средногодишнити температури определят климата на цялата Дебневска котловина като преходен от умеренокжнтинентален към
Растителността е от дъб, явор, ясен, бук, габър, топола и пр., а фауната се характеризира със средноевропейските си видове мечка, елен, сърна, дива свиня, дива коза, лисица, вълк, чакал, орел, ястреб, яребица и пр., което е предпоставка за целогодишен ловен туризъм.
РР. Материалът е извлечен от книгата "ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ" на Марин Дулев
| |||