Къща музей „Ильо войвода“: Разлика между версии

'''Къща - музей „Ильо войвода“''' е [[музей]]на [[история|историческа]] сбирка към [[Регионален исторически музей, Кюстендил|Регионалния историческия музей]] в град [[Кюстендил]],. ▼

Къщата е построена през 70-те години на XIX век на Правата улица (дн.Цар Освободител), в дъното на тесен и стръмен парцел, ориентирана на северозапад към оживлението на Правата улица. Плановата композиция има една ос на симетрия, подчертана с кьошка над входа. ▼

След [[Освобождение]]то, от 1878 г. до 1898 г. в къщата живее [[Ильо войвода]], един от най-бележитите дейци на българското национално-освободително движение, командир на доброволческа чета в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] от 1877-1878 г. ▼

Къщата е реставрирана през 1979-1980 г. и официално открита като музей през месец януари 1981 г. Заедно с паметника на войводата (автори: Ст.Стоимиров-скулптор, арх. Ю.Фърков и инж. Гр.Владимиров) и реставрираните къщи на други двама националреволюционни дейци от Кюстендил – [[Константин Попгеоргиев – Беровски]] и [[Тонче Кадинмостки]] оформят цялостен възрожденски мемориален комплекс.▼

В реставрираната къща на Ильо войвода е уредена експозиция на тема: “Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край”. Тя проследява борбите на българското население от XV век до Освобождението и приноса му за освобождението и обединението на българския народ в края на XIX и началото на XX век. ▼

Експозицията е разположена в шест зали на площ от 150 кв.метра и съдържа около 800 експоната. Тя проследява национално-освободителните прояви на населението в Кюстендилския край до Освобождението на България. Основни акценти в нея са отделени на живота и делото на Ильо войвода, [[Разловско въстание|Разловското въстание]] от май 1876 г., участието на местното население в българското опълчение и освобождението на града от османско владичество през януари 1878 г. В зала №. 6, която е открита през октомври 2003 г., са показани ролята и мястото на Кюстендил в борбите за освобождение на [[Македония]] до началото на 50-те години на XX в.▼