Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: oc:Lo tust de las civilizacions |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 21:
| бележки = издадена на [[български език]] {{bg икона}} през 2006 г.
}}
'''Сблъсъкът на цивилизациите и преосмислянето на световния ред''' ''(на [[английски]]: The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order)'' е
Излизането на това изследване през 1996 г. е предшествано от авторовата статия ''Сблъсък на цивилизациите?'' от 1993 г., излязла в списанието „Foreign Policy“. Идеите изложени в тази статия пораждат многопосочни реакции в политологическите среди и са доразвити в монографията, превръщайки я своеобразен политологически [[бестселър]].
== Концепция ==
{{факт|Авторът развива [[концепция]]та си на основата на отричането на класическото разбиране и периодизиране на историята, базирайки надстройката ѝ върху модерното откъм средата на 19 век (от времето на т.нар. [[блестяща изолация]] с класическото противопоставяне в [[голямата игра]]) социокултурно разделение на цивилизационна основа, елиминирайки другата противна концепция на [[Германска историческа школа|Германската историческа школа]], която в действителност и въвежда понятието за [[цивилизация]] в [[антропология]]та:}} {{цитат|Проблем на тази книга са цивилизациите в множествено число. При все това различието между единствено и множествено число запазва своята релевантност, а идеята за цивилизация в единствено число се появява отново във връзка с тезата, че съществува универсална световна цивилизация. Тази теза трудно може да бъде защитена, но си струва да се изследва дали цивилизациите стават по-цивилизовани, което и ще направим в последната глава на тази книга. На второ място навсякъде освен в Германия цивилизацията се приема като културно единство. Германските мислители от XIX в. прокарват рязка граница между цивилизация, включваща според тях механиката, техниката и материалните фактори, и култура, която пък включва ценности, идеали и висшите интелектуални, художествени и морални качества на дадено общество. Това разграничение е характерно за немското социално мислене, но не се възприема никъде другаде. Някои антрополози дори преобръщат това отношение и разглеждат културите като характерни за първобитните, непроменливи, неградски общества, докато по-сложните, развити, урбанистични и динамични общества представляват цивилизации. Тези опити за разграничаване между култура и цивилизация не намират почва и ако не броим Германия, налице е повсеместно съгласие със схващането на Бродел, че „е илюзия да искаме по немски маниер да откъсваме културата от нейната основа — цивилизацията“.|}}
=== Теоретична конструкция ===
| |||