Ядрен реактор: Разлика между версии

Много държави либерализират енергийния си пазар и така редица рискове свързани със строежа на АЕЦ вече се носят от инвеститорите, а не от крайните потребители, както е било до момента при регулиран и (държавно) монополен енергиен пазар. Рискове като оскъпяване на проекта, промяна на цената на горивото, неизпълнение на сроковете за строеж и т.н., както и рискът от появяване на по-конкурентен енергиен източник, досега бяха прехвърляни изцяло върху потребителите. При либерализирания пазар на енергия това вече е невъзможно, което изцяло променя [[:en:Economics of new nuclear power plants|икономическата обосновка на атомната електроцентрала]]. Затова и огромна част от планираните и строящите се АЕЦи в момента се извършва в държави с изцяло регулиран енергиен пазар с държавен енергиен монопол като [[Русия]] и [[Китай]]<ref>http://www.world-nuclear.org/info/inf17.html</ref>. Все пак има и демократични страни, които активно продължават развитието на ядрената си енергетика, напр. [[Франция]] и [[Финландия]].

Провеждането на демократични избори също носи значителен риск пред инвеститорите в ядрени реактори, защото по време на дългия строеж на АЕЦ протичат обикновеноняколко триизборни или четири парламентарни изборицикъла, след които държавната подкрепа за строеж на АЕЦ може да спреотслабне. Типичен пример за това е България и [[АЕЦ „Белене“]].