Самуил Джундрин: Разлика между версии

След осъждането на отец Асен Чонков, отец Самуил се връща в Пловдив. Подсъдим е на [[Съдебни процеси срещу католически свещеници в България|процеса срещу Католическата Църква]] през 1952 г. и е осъден на 12 години затвор. Присъдата си той излежава в [[Белене (концлагер)|лагерите в Белене]] и [[Стара Загора]]. Излиза от там през 1961 год. и заминава за Пловдив, но там не намира духовна работа. Благодарение на един бивш семинарист е настанен в село [[Калояново (Област Пловдив)|Калояново]] като помощник-[[енорийски свещеник]].

Там на 14 декември 1978 г. го заварва папското назначение за Епископ на Никополската епархия. Ръкоположен е за епископ на 27 май 1979 г. в [[Свети Петър (базилика)|базиликата "Свети Петър"]] от папа [[Йоан Павел II]], в съслужие с кардиналите [[Дурайсами Симон Лоурдусами]] и [[Едуардо Мартинез Сомало]]. 15 години вещо и грижовно управлява диоцеза, а след това подава оставка по здравословни причини през 1994 г. и се оттегля в заслужен отдих. Същата година заживява при своите събратя августино-успенци, после се връща в Никополската епархия, а преди смъртта си - отново в Пловдив. Загива внезапно при трагични обстоятелства на 19 март 1998 г.