Иван Шишкин: Разлика между версии

| име bgcolour = Иван Шишкинlightblue

| портретиме = Iwan Nikolajewitsch KramskojИван 005.jpgШишкин

| наставка ширина = 250px

| починалроден-дата = [[20{{RUS-флаг}} март]]{{Дата [[1898]]на раждане|1832|1|25|1}}

| починалроден-място = [[Санкт ПетербургЕлабуга]], [[Русия]]

'''Иван Иванович Шишкин''' (на руски: ''Ива́н Ива́нович Ши́шкин'') (25 януари 1832 - 20 март 1898) е [[руснаци|руски]] [[художник]] на [[пейзажпейзажна живопис|пейзажист]]и, който тясно се свързва с движението „[[Передвижници]]“.

Шишкин е роден на [[25 януари]] [[1832 ]] г. в град [[Елабуга]], Вятска губерния (днес Република Татарстан).Произхожда Произхожда от древната вятска фамилия Шишкини. Баща му е търговец. На 12 години семейството му определило да учи в Първа Казанска гимназия, но стигайки да пети клас, я напуска и постъпва в „[[МосковскотоМосковско училище по живопис, скулптура и архитектура|Московското училище по живопис, скулптура и архитектура]]“ /(1852-56/). След завършване на гимназиалното си образование продължава обучението си в „[[ИмператорскаИмперска художествена академия|Санктпетербургската императорска художествена академия]]“ от (1856 до 1860 -60 г.), където е ученик на проф. С. М. Ворабьов. Занятията в академията обаче не са му достатъчни и той усърдно рисува етюди от натураприродата в околностите на Санкт Петербург и на остров Валаам, благодарение на което все повече нараства умението му да предава Природатаприродата точно с молив и четка. Още първата година в Академията му присъждат два малки сребърни медала за една класна рисунка и за един пейзаж от околностите на Санкт Петербург. През 1858 получава големия сребърен медал за един изглед от Валаам, през 1859 - малък златен медал за пейзаж от околностите на Санкт Петербург и накрая - през 1860 получава големия златен медал за два пейзажа от местността Кукко на остров Валаам.

Заедно с последната награда получава и стипендия за пътуване зад граница. Така Шишкин заминава през 1861 г. за Мюнхен, посещава там ателиетата на известни художници, сред които на Бено и Франц Адамов, ползващи се с голяма известност порадизаради своитекартините картиниси с животни. През 1863 Шишкин отива в Цюрих, където под ръководството на проф. Колер, считан по онова време за един от най-добрите художници на животни, рисува от природата. Прави екскурзия до Женева с цел запознаване с работите на Диде и Калам, а след това заминава за Дюселдорф и рисува по поръчка на Н. Бикова „Пейзаж от околностите на Дюселдорф”, картина, по-късно пренесена в Санкт Петербург, която му носи званието ”академик”.

През 1866 г. Шишкин става член на „ИмператорскатаИмператорската академия в Санкт Петербург“Петербург и е професор по рисуване от 1873 до 1898  г. По същото време, Шишкин води класа по пейзажно рисуване в „ХудожественатаХудожествената гимназия на Санкт Петербург".

За известно време, Шишкин живее и работи в [[Швейцария]] и [[Германия]], благодарение на стипендия от „Санктпетербургската императорскаСанктпетербургската жудожествена академия“академия. При завръщането си в [[Санкт Петербург]], той става член на „Дружество[[Передвижници|Дружество за подвижни изложби“изложби („Передвижници“Передвижници)]] и „ОбществотоОбществото на руските акварелисти“акварелисти. Взима също участие в изложбите на Академията по изкуствата, Всеруската изложба в [[Москва]] (1882), [[Нижни Новгород]] (1896) и [[Световно изложение|Световното изложение]] ([[Париж]], 1867 и 1878; [[Виена]], 1873). Методът на рисуване на Шишкин се основава на аналитични изучавания на природата. Художникът става известен със свойте горски пейзажи и също като изявен чертожник и автор на гравюри.

Иван Шишкин притежава [[дача]] във [[Вира]], южно от Санкт Петербург. Там той създава някои от най-хубавите си пейзажи. Творбите му са забележителни с поетичното обрисуване на сезоните в горите, дивата природа, животните и птиците. Шишкин умира през 1898  г. в Санкт Петербург, докато работи върху своята нова картина. Погребан е в [[Тихвинско гробище|Тихвинското гробище]].