Скайлаб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 52:
Ключовото събитие става през [[1959]], когато [[Вернер фон Браун]] представя плановете на последния си проект (''Project Horizon'') пред [[Армия на Съединените американски щати|Американската армия]]. Целта на проекта е стъпване на човека на [[Луна]]та, мисия която скоро ще поеме набързо сформираната НАСА. Въпреки, че се съсредоточава върху лунните мисии, фон Браун готви и проекта за орбитална лаборатория на по-високо ниво от ''Project Horizon''. Тази концепция на преизползване на съществуващи бустери ще отведе до голям брой конструкции и вероятно до Скайлаб, който действително полетя.
През [[1963]] г. [[
[[НАСА]] вижда в проекта ''
В същото време [[НАСА]] се оглежда за предложения за основна Пост-Аполо мисия, включваща проучванията на голяма 24-местна станция с експлоатационен период от около пет години. [[Lockheed Martin]] e включен в този проект и направил предложение, за което се смята че ще бъде естественото продължение на лунните мисии. Изискване за постоянната станция, ще е периодичното снабдяване, като за това Lockheed предложил двете товарни аполо машини или нов кораб. След дълга и заобиколна история, новият снабдителен кораб се явяват [[Спейс Шатъл|космическите совалки]] и предложението за станция е [[Космическа станция Freedom]].
=== Приложенията от Програма Аполо ===
Въпреки, че първоначално не са свързани, през юни [[1964]] щабовете на [[НАСА]] във Вашингтон създават '''Apollo Logistic Support System Office''', от който първоначално се очаквало да изучава различните начини за модифициране на апаратурата на Аполо за различни научни мисии. Бюрото предложило различни проекти за директно научно изучаване, включващо продължителна лунна мисия, която изисква две ракетни устроиства Сатурн V, апарат базиран на [[Лунен модул|Лунният модул на Аполо (ЛМ)]], голям управляем слънчев телескоп и малка космическа станция. Въпеки, че не се гледало на станцията като на главен проект, през следващите две години, бюрото става все по отдадено на тази роля. През [[1965]], бюрото се прейменува на '''''Apollo Applications Program (AAP)'''''.
Като част от основната им работа, през 1964 КОМ представя проучвания върху заменяема лаборатория позната като '''Аполо X''', съкратено от ''Apollo Extension System''. Аполо X заменя ЛМ, носен сърхът на нивото ''S-IVB '' заедно с малка станция с големината на КОМ, съдържаща провизии и проби за мисии с продължителност от 15 до 45 дни. Използвайки това за база са разгледани голям брой различни профили на мисии през следващите шест месеца.
|