Реакцията срещу германското присъствие в [[Чехия]] и срещу стремежите на германското духовенство да подчини чешката [[църква]] прераснала в края на [[XIV век|XIV]] и началото на [[XV]] век]] в мощно обществено движение. То обединява почти всички слоеве на чешкото общество и придобива ярко изразен религиозен характер в духа на [[Реформация]]та. Движението е оглавено от преподавателя по [[богословие]] от Пражкия университет [[Ян Хус]] (1369-1415 г.) и бързо получава назвението ''"хуситско движение".'' Ян Хус остро критикува пороците не висшето германско духовенство, изказва се против натрупването на църковни богатства и симония и ратувал за секуларизацията на църковни имоти. Той смятал, че вечното спасение на хората зависи единствено от Божията воля. Затова търсещите спасение [[християни]] не се нуждаели от свещенослужители или от свещенническо посредничество. Хус не смята папата за Божи наместник на земята и изисква създаването на национална чешка църква, независима от папската курия. Под негово влияние започва отстраняване на професори от университета, но това спира с обявяването на Хус за ректор на университета през 1409 г.
Папството и германското духовенство в Чехия не остават безучастни към набиращото скорост чешко национално движение. Ян Хус е отлъчен от църквата и през 1412 г. е принуден да напусне Прага. Три години по-късно той е призован да се яви на съд пред [[Констанцки събор|църковния събор]] в [[Констанц]]. Там той е съден като еретик и присъдата му била прочетена на [[6 юли]] [[1415]] г. и е [[Аутодафе|изгорен на клада]].
