Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Ket премести „Музей на дунавския риболов и лодкарство“ като „Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене““: така е официално |
к. |
||
Ред 1:
'''Етнографски музей “Дунавски риболов и лодкостроене”''' в
Открит е през 1974 г. и е единствен в страните по поречието на река [[Дунав]]. Създаден е, за да съхрани богатата материална и духовна култура, обществено устройство и бит на българите от крайдунавските рибарски селища. Неслучайно музеят се намира в Тутракан, защото риболовът е основен поминък на населението в този край от древността до днес. В края на ХІХ и началото на ХХ век градът се утвърждава като център на дунавския риболов. Музейната сграда е разположена в двор на две тераси. В лапидариума – открита експозиция, са експонирани старинни модели на рибарска лодка „чамница” (каик) и съвременна двуостра рибарска лодка „тутраканка”, различни каменни тежести за въдици (кърмаци), които са се използвали през различните епохи от тутраканските рибари, а също така и каменни хромели за смилане на царевично брашно (малай).
Line 10 ⟶ 12:
Първата кооперация на рибарите в България е основана на 7 януари 1907 г. в Тутракан. От 1919 г., когато Южна Добруджа преминава в Румъния, дейността ѝ е прекратена до 1940 г., когато отново се възобновява.
Животът на тези рибари е пълен с лишения и опасности. На риболовищата те строели землянки (бордеи), покрити с тръстика, камъш (папур) или пръст. Храната им се състои от рибена чорба, печена риба и мамалига, вместо хляб. Облеклото им е най-примитивно. В дъждовно време обличали непромокаема мушама, препасвали престилка и обували кожени чорапи (калци) в цървули, които са напоени с безир и не пропускат вода.
Line 15 ⟶ 18:
* [http://www.tutrakanmuseum.com/expositions.php?id=4 Исторически музей Тутракан]
[[Категория:Етнографски музеи в България|Дунавски риболов и лодкостроене]]
[[Категория:Тутракан]]
[[Категория:Риболов]]
[[Категория:Дунав]]
| |||