Рождество Христово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 5293117 на Nikste (б.) - Реклама
Премахнати текстове извън темата - вж. заглавие: рождество на Христос (не народни езически обичаи)
Ред 21:
Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах [[Дионисий]] (VI в.) изчислява, че [[Иисус Христос]] се родил на [[754]] г. от основанието на [[Рим]]. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.
В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на ([[Богоявление]])- [[6 януари]] още по времето на [[император]] [[Константин Велики]], преди [[336]] г. В [[3 век]] [[Ориген]] увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният [[Йов]] и пророк [[Еремия]] скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. [[Иполит Римски|Иполит]], [[Тертулиан]], [[Йоан Златоуст]], [[Кирил Александрийски]], блаж. [[Августин]], [[Климент Александрийски]]) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В [[Рим]] Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в [[Антиохия]] в [[375]] г. Св. [[Василий Велики]] въвежда празника в [[Константинопол]] в [[379]] г., по други сведения около [[377]] г. по заповед на император [[Аркадий]] и внушението на св. [[Йоан Златоуст]], а в [[430]] г. започват да го празнуват в [[Александрия]], в [[Палестина]] около [[7 век]]. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в [[5 век]].
 
== Езически корени на датата 25 декември ==
Датата 25 декември има мисионерско значение. На този ден народите в Европа, Северна Африка и Мала Азия празнували раждането на своите богове - египетския [[Озирис]] ([[Серапис]] при гърците и римляните), персийския [[Митра]], гръцкия [[Дионисий]] и др. В популярния през 2 и 3 в. в Рим култ на Митра на 25 декември се е празнувал "Деня на раждането на Непобедимото слънце" (Dies natalis solis inviciti), а римският император, който в [[270]] г. утвърждава този празник с указ, се е отъждествявал със слънцето. Вплетени са преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново, завъртането на слънцето и на деня към светлина и пролет с новата вяра за раждането на духа, поглеждането към истината и светлината. Упреквали християните, че празнуват в един и същ ден с езичниците, а св. Августин отговорил: „Ние празнуваме не както неверниците зачитат слънцето, а този, който е създал слънцето.“
 
=== Рождество Христово в евангелията на Лука и Матей ===
Line 34 ⟶ 31:
Рождество Христово се описва и в [[апокриф]]ите - в Евангелието на Псевдо-Матей, [[Протоевангелие]]то на Яков, Евангелието на Детството и Историята на Йосиф Дърводелеца, от които черпи широко християнското изкуство.
 
== Обичаи ==
== Коледуване и други обичаи ==
В България празникът Рождество Христово е продължение на празника [[Бъдни вечер]] - последния ден от коледните пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от [[Игнажден]]. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват [[караконджул]]и, [[вампир]]и, [[таласъм]]и и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
 
Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.
 
Коледарите си избират цар или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.
 
Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. [[Силвестър I|Силвестър]] (2 януари), къпането на Йордановден ([[Богоявление]]) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.
 
Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, [[гайда]]р и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома.
 
От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — [[кмет]]а, [[поп]]а, също и [[Учител|даскала]]. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него [[Монета|пара]]. Домакинята дава сито с [[пшеница]], което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.
 
Пеят се песни за всеки от семейството — от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за [[имот]], берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Пее се на [[орач]], [[овчар]], [[свещеник]], [[кмет]], [[шивач]]… Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от [[Света Богородица]], надпяват [[Славей|славея]], посрещат в градината два бели [[гълъб]]а [[годеж]]ари, очакват първото си либе. Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и [[Благословение|благословиите]].
 
Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на [[вселена]]та, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.
 
Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.
 
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни [[болест]]и през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва [[слама]], за да раждат.
 
== Именници ==
[[Файл:Giotto - Scrovegni - -17- - Nativity, Birth of Jesus.jpg|мини|Рождество Христово, [[Джото]] (''Cappella Scrovegni a Padova'')]]
На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христо,Радослава,Радослав,Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.
 
=== Гадания и предсказания ===
* По пепелта от бъдника се гадае за плодородието
* Който спечели паричката на Бъдни вечер ще бъде жив и здрав през цялата година.
 
=== Забрани ===
Ако две групи коледари се срещат, не е на добре — през лятото ще вали град или друго зло ще сполети. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите.
 
Същата забрана важи и за русалийските дружини, които ходят през Мръсните дни.
 
=== Метеорологични прогнози ===
* Коледният ден показва какво ще бъде времето през годината. „Топла Коледа — нездрава година“, казва народът ни и се надява на дълбок сняг и ясни студени дни.
* Ако има скреж по дърветата, ще има изобилие.
* Ако небето е звездно, грахът ще има добра реколта.
* Ако Коледа е в понеделник, зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни. Есента ще е суха, гроздето няма да е много добро, също и виното. Няма да е добра годината и за кошерите и меда. Най–сполучлива ще е за властници, войводи и управници.
* Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта — дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са много добри. Да внимават пътуващите по море. Ще има мед и масло в изобилие.
* Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта – суха. Ще има грозде и вино в изобилие. Враговете ще печелят успехи в мир.
* Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото – ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят. Плодовете и маслото ще са много. Силните ще загубят позиции.
* Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето — в изобилие. Князете ще ги хвалят, войниците ще се радват.
* Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг. Пролетта ще е ветровита, лятото — с дъжд. Плодовете няма да са много, но ще са хубави. Овцете ще се разболяват. Могат да се очакват природни стихии и бедствия — пожари, земетръси. Възрастните хора да внимават за здравето си.
* Ако Коледа е в неделя, зимата ще е мека, лятото — сухо, а есента — ветровита. Войниците ще се радват, управниците ще бъдат развенчани. Плодове, мед и добитък ще има в изобилие. Да се пазят младите.
 
=== Коледа по света ===