Карл Вайерщрас: Разлика между версии

Вайерщрас е първото дете на Вилхелм Вайерщрас (Wilhelm Weierstrass) и Теодора фон дер Форст (Theodora von der Forst). Католическото семейство има общо четири деца две момчета - Карл и Петер, и две момичета - Клара и Елизе, всички от които, остават неженени. Майката умира в годината, когато се ражда най-малката им дъщеря Елизе - [[1826]]. Бащата се жени повторно през [[1827]].

Вилхелм сменя няколко работи, една от които е данъчен инспектор. Това налага семейството често да се мести из различни региони на Прусия. На 14 години Карл постъпва в католическата гимназия в Падеборн, град в който, баща му е служител в главната данъчна канцелария. Въпреки че му се налага да работи , за да помага на семейството си, той успява да изпревари значително съучениците си в математическото си развитие. Редовно чете Крел-журнал и дори дава уроци по математика на по-малкия си брат. Баща му, обаче, не оценява дарбата на Карл и веднага след завършването на гимназията, го праща да учи право и иконимически науки в университета в [[Бон (Германия)|Бон]] с цел - бъдеща кариера в държавната администрция. В резултат на това, младият Вайерщрас изпитва дълбоки душевни терзания и не може да се отдаде нито на математиката, нито на предначертания, от баща му, курс. Така той прекарва по-голямата част от студентките си години из залите за фехтовка и кръчмите. Самостоятелно изучава "Небесна механика" на [[Лаплас]] и някои работи на [[Якоби]] по елиптични функции. В крайна сметка решава твърдо да стане математик, и без да се яви на изпитите по икономика и право напуска университета на четвъртата година. Това му решение го противопоставя силно на баща му и мечтите за престижната държавна служба. Този спор води до приемането на Карл в теологичната академия в [[Мюнстер]], където да може да придобие поне учителска квалификация, за да преподава в гимназия.

Вайерщрас се записва в академията в [[Мюнстер]] през [[1839]]. По това време там преподава [[Гудерман]], което е и една от причините Вайерщрас да настояна да учи в нея. По време на престоя си в [[Бон (Германия)|Бон]], Карл се запознава с преписки от лекциите на [[Гудерман]] по елиптични функции и сега получава възможност да ги чуе на живо. [[Гудерман]] оказва огромна подкрепа на младия математик в научните му търсения.

След полагане на необходимите изпити Вайерщрас става учител в гимназията в [[Мюнстер]] през [[1841]]-42, след това в прогимназия в Дойч Кроне, и през [[1848]] се мести в [[Браунсберг]]. Вайерщрас преподава не само математика, но и физика, биология, география, немски, дори и физическо.

От [[1850]] до към [[1862]], Вайерщрас страда от постоянен световъртеж придружен със силно гадене, болести дължащи се на несполучливото му студентство и неудовлетворителната учителска работа. Работите му по абелови и елиптични функции, публикувани в местни училищни издания, остават незабелязани от математическата общественост. През [[1854]], обаче, той успява да публикува труда си "Върху теорията на абеловите функции" в Крел-журнал, което го издига на върха почти моментално. В този си труд Вайерщрас не дава пълната теория за обръщането на хиперелиптичните интеграли, а само някои негови методи за развитие на абелови функции в сходящи редове. Цялата теория той публикува в статията си "Теория на абеловите функции" в Крел-журнал през [[1856]].

Сред учениците на Вайерщрас са: [[Георг Кантор]], [[Фридрих Шотки]], [[Георг Фробениус]], [[Вилхелм Килинг]], [[София Ковалевска]], [[Херман Шварц]] и др. Особено място, за него, сред тях заема София [[Ковалевска]]. След идването ѝ в [[Берлин]], Вайерщрас я приема за частен ученик, тъй като университетсите власти не ѝ разрешават прием. Благодарение на неговото влиянието и на застъпничеството на [[Митаг-Лефлер]], на [[Ковалевска]] е дадено място в [[Стокхолм]]. Двамата поддържат кореспонденция до смъртта на [[Ковалевска]] през [[1891]].(Няма достоверни данни защо след това Вайерщрас изгаря всичките над 160 писма!)

* G. Mittag-Leffler. Die Ersten 40 Jahre des Lebens von Weierstrass. Acta Math. Vol.39, pp.1-57