Стефан Бобчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к. |
добавки |
||
Ред 1:
{{Биография инфо
| портрет = BASA 118K-2-89 Stefan Bobchev-1896 (crop).jpg | портрет-описание= Стефан Бобчев, Рилски манастир, 1896 г. Източник: ДА „Архиви“
| описание = български юрист и политик
| роден-дата = [[2 февруари]]{{дата нов стил}} [[1853]]
| роден-
| починал-дата = [[8 септември]] [[1940]]
| починал-
| починал-
| още=
{{Депутат-България|1о=1|8о=1|9о=1|11о=1|12о=1|13о=1|
}}
'''Стефан Савов Бобчев''' е [[България|български]] [[юрист]], [[публицист]], и [[
== Биография ==
Стефан Бобчев е роден на [[2 февруари]] (20 януари стар стил) [[1853]] г. в град [[Елена]].<ref
В края на войната Бобчев заминава за [[Москва]], където през 1880 година завършва право. След връщането си в България се установява в [[Пловдив]], където става [[съдия]] и достига до поста председател на [[Върховен административен съд (Източна Румелия)|Върховния административен съд]] на [[Източна Румелия]]. След това е депутат (1883-1884) и директор на правосъдието (1884-1885) на Източна Румелия. От 1881 година е дописен, а от 1884 година — редовен член на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките]]). След [[Съединение на България|Съединението]] работи като адвокат, а след проруските опити за преврат прекарва известно време в Одеса (1886-1889).<ref name="ташев"/>
[[
След 1894 година Стефан Бобчев се включва активно в работата на възстановената Народна партия и многократно е избиран за народен представител, а през 1899 година се установява за постоянно в [[София]]. Тук той става основател и председател (1901-1921) на [[Дружество на българските публицисти и писатели|Дружеството на българските публицисти и писатели]], а през 1903-1940 година е председател на [[Славянско дружество|Славянското дружество]]. През 1902-1935 година преподава [[история на правото]] и [[църковно право]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. Бобчев е дописен член (1909) на Югославската академия на науките и изкуствата в [[Загреб]] и на Чешката академия на науките и изкуствата в [[Прага]] (1910).<ref name="ташев"/>
През 1911-1912 година Стефан Бобчев е [[министър на народното просвещение]] в кабинета на [[Иван Евстратиев Гешов]]. През 1912-1913 година пълномощен министър на България в [[Русия]]. За дейността си от този период е съден от [[Държавен съд|Третия държавен съд]] през 1923 година. През 1920 година Стефан Бобчев основава [[Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]] и остава негов директор до 1937 година.<ref name="ташев"/>
* „Българско обичайно съдебно право“,▼
Стефан Бобчев умира на [[8 септември]] [[1940]] година в София.<ref name="ташев"/>
== Публикации ==
* „Пътувание около света“ (1873)
* „Руско-турската война“ (1877)
* „История на българския народ“ (1881)
* „Письма о Македонии и македонском вопросе“ (1889)
* „Преглед на българския печат 1884-1894“ (1894)
* „Сборник на българските юридически обичаи“ (в три части, 1896-1915)
* „Старобългарски правни паметници“ (1903)
* „Крумовото законодателство“ (1907)
* „История на българското право“ (1910)
* „Каноническо право“ (в две книги, 1919)
* „Най-нова политическа и социална история на света (1789-1920)“ (1921)
* „Славянският свят преди и след световната война“ (1923)
* „Черковно право“ (1927)
* „Страници из моята дипломатическа мисия в Петроград (1912-1913)“ (1940)
== Бележки ==
|