Стефан Бобчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к.
добавки
Ред 1:
{{Биография инфо|
| име = Стефан Бобчев
| портрет = BASA 118K-2-89 Stefan Bobchev-1896 (crop).jpg | портрет-описание= Стефан Бобчев, Рилски манастир, 1896 г. Източник: ДА „Архиви“
| описание = български юрист и политик
| портрет-описание= Стефан Бобчев, Рилски манастир, 1896 г. Източник: ДА „Архиви“
| роден-дата = [[2 февруари]]{{дата нов стил}} [[1853]]
| описание= български общественик, професор, академик на БАН, държавник и публицист
| роден-датамясто = [[20 януариЕлена]], [[1853Османска империя]]
| починал-дата = [[8 септември]] [[1940]]
| роден-място=[[Елена]], днес [[България]]
| починал-датамясто = [[8 септемвриСофия]], [[1940България]]
| починал-мястогодини =[[София]], [[България]]87
| още=
{{Депутат-България|1о=1|8о=1|9о=1|11о=1|12о=1|13о=1|14о15о=1|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|3в=1|5в=1}}
}}
 
'''Стефан Савов Бобчев''' е [[България|български]] [[юрист]], [[публицист]], и [[професорполитик]], академикот на[[Народна БАН,партия|Народната държавник и [[общественикпартия]].
 
== Биография ==
Стефан Бобчев е роден на [[2 февруари]] (20 януари стар стил) [[1853]] г. в град [[Елена]].<ref Твърдеname="ташев">{{ташев|56-57}}</ref> младОт 1868 година учи във Военномедицинското училище в [[Цариград]], а през май 1876 година, след [[Априлско въстание|Априлското въстание]], емигрира в [[РумънияОдеса]], а оттам в [[Букурещ]].<ref Редакторname="ташев"/> Там той е редактор на в-квестникк „Стара планина“, издаван два пъти седмично в [[Букурещ]] (19 август 1876 г. — 2 август 1877 г.). Пише под псевдонима С. Бежан. По време на [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско -турската война (1877-1878)]] е [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военен кореспондент]] на в-к „Руский мир“.<ref>Освободителната война 1877–1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с.48</ref> Назначен е за чиновник за особени поръчения в администрацията на [[Временно руско управление|Временното руско управление]].<ref name="ташев"/> Впечатленията си от войната публикува в изданията: Руско-турска война 1877–1878 г. Очерци и разкази, Вт., 1879; Руско-турската война според неиздадени документи, С., 1881; Хроника на Руско-турската война, Сл., 1881.<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877–1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 302</ref>
 
В края на войната Бобчев заминава за [[Москва]], където през 1880 година завършва право. След връщането си в България се установява в [[Пловдив]], където става [[съдия]] и достига до поста председател на [[Върховен административен съд (Източна Румелия)|Върховния административен съд]] на [[Източна Румелия]]. След това е депутат (1883-1884) и директор на правосъдието (1884-1885) на Източна Румелия. От 1881 година е дописен, а от 1884 година&nbsp;— редовен член на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките]]). След [[Съединение на България|Съединението]] работи като адвокат, а след проруските опити за преврат прекарва известно време в Одеса (1886-1889).<ref name="ташев"/>
Редовен член е на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]] (1884), дописен член (1909) на Югославската академия на науките и изкуствата в [[Загреб]], Чешката академия на науките и изкуствата в [[Прага]] (1910) и др., почетен доктор по [[право]] (1933) на [[Университет Коменски|Университета „Ян Коменски“]] в [[Братислава]].
 
[[FileФайл:Stefan Bobchev UNSS.JPG|leftмини|thumbляво|Статуята на акад. Стефан Бобчев пред УНСС]]
Бобчев е един от основателите на [[Софийския университет]] и преподавател в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]]. Председател на [[БАН|Българската академия на науките]] в периода [[1921]]-[[1937|37]] г. Основател, директор и преподавател (1920-37) в [[Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]] (днес [[УНСС]]). Основател и председател (1901-21) на Дружеството на българските публицисти и писатели, председател (1903-40) на Славянското дружество в България.
 
След 1894 година Стефан Бобчев се включва активно в работата на възстановената Народна партия и многократно е избиран за народен представител, а през 1899 година се установява за постоянно в [[София]]. Тук той става основател и председател (1901-1921) на [[Дружество на българските публицисти и писатели|Дружеството на българските публицисти и писатели]], а през 1903-1940 година е председател на [[Славянско дружество|Славянското дружество]]. През 1902-1935 година преподава [[история на правото]] и [[църковно право]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. Бобчев е дописен член (1909) на Югославската академия на науките и изкуствата в [[Загреб]] и на Чешката академия на науките и изкуствата в [[Прага]] (1910).<ref name="ташев"/>
[[Министър на правосъдието]] ([[1884]]-[[1885|85]]) в [[Източна Румелия]], [[министър на народното просвещение]] ([[1911]]-[[1912|12]]), пълномощен министър ([[1912]]-[[1913|13]]) в [[Санкт Петербург]]. [[Народен представител]] от [[Народна партия|Народната партия]] в [[8 Обикновено Народно събрание|8]], [[9 Обикновено Народно събрание|9]], [[13 Обикновено Народно събрание|13]] и [[14 Обикновено Народно събрание|14]] [[Народно събрание|Обикновено Народно събрание]].
 
През 1911-1912 година Стефан Бобчев е [[министър на народното просвещение]] в кабинета на [[Иван Евстратиев Гешов]]. През 1912-1913 година пълномощен министър на България в [[Русия]]. За дейността си от този период е съден от [[Държавен съд|Третия държавен съд]] през 1923 година. През 1920 година Стефан Бобчев основава [[Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]] и остава негов директор до 1937 година.<ref name="ташев"/>
Работи в областта на историята на българското и славянското право и каноническото право. Основни трудове:
 
* „Българско обичайно съдебно право“,
Стефан Бобчев умира на [[8 септември]] [[1940]] година в София.<ref name="ташев"/>
* „Българско обичайно наказателно право“.
 
== Публикации ==
* „Пътувание около света“ (1873)
* „Руско-турската война“ (1877)
* „История на българския народ“ (1881)
* „Письма о Македонии и македонском вопросе“ (1889)
* „Преглед на българския печат 1884-1894“ (1894)
* „Сборник на българските юридически обичаи“ (в три части, 1896-1915)
* „Старобългарски правни паметници“ (1903)
* „Крумовото законодателство“ (1907)
* „История на българското право“ (1910)
* „Каноническо право“ (в две книги, 1919)
* „Най-нова политическа и социална история на света (1789-1920)“ (1921)
* „Славянският свят преди и след световната война“ (1923)
* „Българско обичайно съдебнонаказателно право“, (1927)
* „Черковно право“ (1927)
* „Страници из моята дипломатическа мисия в Петроград (1912-1913)“ (1940)
 
== Бележки ==