Габер (Софийска област): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
Името на селото произхожда от гората от [[обикновен габър|габъри]], която се намира на хълма Камик, непосредствено зад селото.
 
Преди години селото е било общински център. Близо до Габер е преминавал древният римски път [[Виа Милитарис|Виа Диагоналис]]. След Освобождението Габер е най-голямото село в областта Бурел. То наброява около 100 къщи и става общинския център на Бурелската котловина. В Габерската община влизат селата [[Владиславци]] (тогава Владисловци), [[Чорул]], [[Драгоил]], [[Драгоман]] (селото), по-късно и гара Драгоман, [[Ярловци]], [[Чуковезер]], [[Бахалин]], [[Табан]], [[Камбелевци]], [[Драготинци]], [[Цацаровци (Софийска област)|Цацаровци]], [[Ялботина]], [[Чеканец]], [[Начево|Манаф Чифлик]] (сега Начево), [[Дреатин]], [[Неделище]], [[Несла]], [[Круша (Софийска област)|Круша]], [[Грълска падина]] и [[Вишан]]. Първият кмет на Габерска община след Освобождението е Сокол Матеев, най-богатият човек в Бурела. Той подарява парцела за построяване на училището. След години синът му Петър Соколов Матеев /[[1881]]-[[1965]] г./ е избран за кмет на Габер през [[1919]] г. По-късно синът на Петър Матеев и внук на Сокол Матеев - Евтим Петров МатеевСоколов /[[1914]]-[[1997]] г./ също става кмет на Община Габер със седем съставни села: Габер, Владиславци, [[Чорул]], Камбелевци, Цацоровци, Ялботина и Чеканец, а в периода 1946-1949 г. е кмет на Община Драгоман.
 
Печатът на Габерската община от онова време е кръгъл с надпис от едната страна "Брезничка околия" и срещу него "Трънско окръжие". В средата на печата на три реда е надписът: "Габерска селска община".