Александър Поплилов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
== Биография ==
Завършва „Декоративни изкуства“ в Художествената академия в София с преподавател [[Дечко Узунов]] през 1940 г. През същата година става член на Дружеството на новите художници.<ref name="kb">[http://www.bulgarian-art.com/artists/100/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2 Кратка биография]</ref> Участва като военен художник в заключителната фаза на [[Втората световна война]].
През 1956 г. става [[доцент]] по „Плакат“, а от 1967 г. е [[професор]] по „Приложна графика“. Ръководи катедрите „Графика“ (от 1958), „Промишлени изкуства“ (1968-1973), „Приложна графика“ (от 1976). В периода 1962 - 1966 г. е [[ректор]] на Художествената академия.
Работи основно в областта на приложната [[графика]] и [[живопис]]. Той е експресивен илюстратор, романтичен живописец и педагог. Творчеството му е политически ангажирано и жанрово разнообразно. Автор е на илюстрации в над 30 детски книжки и поредици от книги, излизали в периода, когато твори.<ref>Голяма енциклопедия България, БАН, том 9 (ПАН-РЕМ), ИК "Труд", София 2012, ISBN 978-954-8104-31-9, стр. 3506 - 3507.</ref> Едни от най-известните му творби са „Разстрел“ и „Портрет на Н. Коперник“. Поплилов проектира в областта на приложната графика пощенски марки със сложни сюжети, например серията „История славянобългарска“ от 1962 година.<ref name="kb"/>
== Бележки ==
| |||