Кул Гали: Разлика между версии

'''Кул Гали́''' ([[Татарски език|тат]]. Кол Гали, Qol Ğəli, [[Башкирски език|башк]]. Ҡол Fәли, [[Узбекски език|узб]]. Кул Али; живял 1183—1236) е български поет и водещ представител на средновековната волжко-българска литература. Умира по време на монголското нашествие през 13-ти век. Също така е почитан и като древнобашкирски и древнотатарски поет. Най-известното му произведение „Кыйсса-и Йосыф“ (Сказание за Йосиф) написано през 1233 г., което представлява художествена обработка на легендите от [[Стария завет]] и [[Корана]] за [[Йосиф (Библия)|Йосиф]] и дванадесетте му братя. Текстът е добре познат от тюркските народи в Поволожието, Урал, Кавказ и Сибир.

Няма много сведения за живота на Кул Гали. Роден е във Волжка България. Първоначално учи в [[медресе]], а после в [[Хорезъм]]. Дълги години обикаля културните центрове на мюсюлманския изток ([[Херат]], [[Сирия]], [[Йерусалим]], [[Мека]]), дълго живял в [[Биляр]] и [[Болгар]], [[Елабуга|Алабуга]], [[Суар|Нур-Сувар]] и [[Кашан]]. Има Духовендуховен сан [[молла]]. Смята се, че е загинал през 1236 г. в Биляр по време на монголското нашествие. Съществува друга версия, че е оцелял щурма и е починал през 1241 г. по естествени причини.