'''Асеманиево изборно евангелие''' (на [[латински език|латински]] - ''Codex Assemanianus'' или ''Evangeliarium Assemani'') е [[старобългарски език|старобългарски]] [[ръкопис]], написан на [[глаголица]]. Предполага се, че датира от втората половина на [[10 век|10]] или от [[11 век]].
Открит е през [[1736]] г. в [[Йерусалим]] от началникаслужителя на ватиканската библиотека [[Йосиф Асеманий]], който издирва тук старинни ръкописи. Асеманий пренася [[евангелие]]то във [[Ватикана]], където се съхранява понастоящем. Наречено е „Асеманиево“ в негова чест.
РъкописътЕвангелието се състои от 158 [[пергамент]]ови листа. ВключваТо е от типа на изборните (богослужебни) евангелия и включва подбрани евангелски текстовеоткъси, коетопредназначени гоза причислявачетене къмна типаглас по време на изборнитеСветата евангелия[[литургия]]. В Междукрая тяхсе санамира поместенисписък на календарнинеподвижните бележки(незавицещи заот източноправославнитедатата християнскина Великден) църковни празници, придаващинаричан му характер на"менологий" ([[менелогиймесецослов]] (месесловец). Сред светците, чиято дата на поменуване е отбелязана, са [[Константин-Кирил Философ|Кирил]], [[Методий]] и [[Климент Охридски]]. Ръкописът включва и многобройни бележки на [[кирилица]].
„Асеманиевото евангелие“ се отличава сред другите глаголически ръкописи с по-богатата си художествена украса. Основният ѝ елемент са преплитащите сепреплетените ленти, образуващи кръгове и други геометрични мотиви. РастителнатаРастителният украсаорнамент е по-слабо застъпеназастъпен и се състои главно от месести листа. Някой [[заглавка|заглавки]] включват [[тератология|тератологични]] елементи: глава на [[влечуго]], от чиято уста излиза тялото на [[буква]]та.
