Никола Златарски: Разлика между версии

елино-българското]] училище на [[Иван Симеонов (просветен деец)|Иван Симеонов]] към църквата [[Патриаршеска катедрала "Рождество Пресветая Богородица"|"Св. Богородица"]] в Търново, а през 1843 г. учи [[Ланкастърски метод|взаимоучителната метода]] при [[Цвятко Недев]] в Габрово и става учител в първото българско взаимоучително училище в Търново, към църквата [[Свети Никола (Велико Търново)|„Свети Никола“]], заедно с [[Петър Давидов|Петър (Пеню) Давидов]] от [[Лясковец]]. След преобразуването на училището в класно през 1856 г. продължава да преподава в него докъм 1867 г. Ученици на Никола Златарски са били [[Пандели Кисимов]], [[Киро Тулешков]] и други фигури от Възраждането. Бил е псалт в църквата „Свети Никола“ от края на 1830-те до 19731873 г. и е съставил сборник от вечерни молитви, напечатани в Букурещ през 1862 г. От 1858 г. до началото на 70-те години на века е секретар на търновската градска община, а от 1859 г. - и на постоянния съвет при митрополията. Има голям личен принос за прогонването на гръцкия владика Неофит през 1858 г. и недопускането на неговия заместник Григорий след 1861 г. През периода 1867-1872, когато търновската митрополия е без титуляр, Златарски стои начело на гражданската епитропия, поела в ръцете си гражданските функции на митрополията. По време на [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] в 1871 година е част от дейците на консервативната Търновска група, които се опитват да наложат за екзарх на новоосноваващата се [[Българска екзархия]] [[Иларион Макариополски]], дори и с цената на невключването на македонските и тракийските епархии.<ref>Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 - 1879, София, Издателство на БАН, 1989, стр. 37.</ref>