Жан-Франсоа Миле: Разлика между версии

Във френската столица, художникът изоставя портретния жанр. Рисува неголеми по размер платна с митологични и пасторални сюжети, които се продават добре. През [[1847]] г. представя в „[[Салон]]а“ картината си ''„Снемане на младенеца Едип от дървото“'', получила някои благоприятни отзиви. На следващата година в Париж избухва [[революция]] и [[крал]] [[Луи-Филип]] е свален. Новият, републикански, обществен строй донася и нови [[естетика|естетически]] виждания. Според тях, изображенията на обикновени хора не са по-низше изкуство от митологическите, исторически и религиозни картини. Миле се насочва към сюжети от живота на френските селяни, които от [[1848]] г. стават основни в творчеството му. Изложената същата година в „Парижкия салон“, негова картина ''„Веяч“'' е откупена от министъра на вътрешните работи [[Александър Ледрю-Ролен]]. Миле получава поръчка от страна на правителството за платно на тема „Агар и Измаил“. По свое усмотрение той изменя библейския сюжет. Резултатът е една от най-известните му картини - ''„Събирачки на класове“''.

 

 

През [[1848]] г. художникът да се установява в село [[Барбизон]], недалеч от Париж. Тук той прекарва останалата част от живота си, като се изключи периода на [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] ([[1870]]-[[1871]]), когато е в Шербуру. В Барбизон по това време работят и множество други художници ([[Теодор Русо]], [[Камий Коро]]), спадащи към реалистичното направление в [[живопис]]та и известни днес като представители на Барбизонската школа. Миле влиза в техния кръг. Поддържа близки приятелски отношения с Теодор Русо.