Борилов синодик: Разлика между версии

Създаден е във връзка със [[събор]]а срещу [[богомили]]те, свикан от цар [[Борил]] през [[1211]] година. По царско нареждане е преведен на български език гръцкият Синодик от [[843]] година, съдържащ опровержения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространени във [[Византия]].<ref>Успенский Ф. И. [http://www.byzantium.ru/library/lib.php?id=12 Синодик в Неделю Православия: Сводный текст с приложениями]. Одесса, 1893.</ref> В превода е прибавена специална глава, в която се излагат и проклинат схващанията на [[богомилство]]то.

По-късно Бориловият синодик е допълнен с разказ за възстановяването на [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]] през 1235 година и с [[Поменици на българските владетели|поменик]] на българскитебългарски царе, царици, патриарси, митрополити и боляри. След падането на [[Търново]] (1393) той е пренесен и разпространяван в [[Сърбия]], [[Молдавия]] и [[Русия]], където по негов образец са съставени сръбски и рускиместни синодици.

Най-ранният запазен препис на Синодика датира от края на XIV век. Намерен е в [[Търново]], известно време принадлежи на [[Христо Палаузов]], а сега се пази в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]] под № 289. Тази библиотека притежава и втори, по-късен препис (№ 432), направен през XVI век и открит от [[Марин Дринов]].