Разлика между версии на „Джетро Тъл“

30 байта изтрити ,  преди 7 години
 
=== 1969–1971: Формиране на собствен стил ===
{{раздел-мъниче}}
По-късно през 1969 г. към групата се присъединява соло-китаристът Мартин Бар (Martin Barre) - вторият най-дълго задържал се член на формацията, който участва във всички проекти до 2011 г. Бар допринася за пренасочване на Джетро Тъл към по широки хоризонти с разнообразния си стил, който съчетава класическа подготовка и вкус към бароковата музика с хард-рок звучене. С напускането на Ейбрахамс групата остава с един-единствен лидер - фронтмена Иън Андерсън, основен композитор и двигател на почти на всички записи. Още първият албум с Бар - ''Stand Up'' (1969) - превръща групата във водещ арт-рок състав, който за разлика от [[Кинг Кримсън]] или [[Емерсън, Лейк енд Палмър]] се оказва и търговски успешен: ''Stand Up'', както и следващите няколко албума на Джетро Тъл достигат първо място по продажби в британските класации за албуми. За пръв път в записите за Stand Up Андерсън показва слабостта си към необичайни за рок-музиката инструменти, като освен флейтата и хармониката, записва и с мандолина и балалайка. ''"Bourée"'' е джазирана преработка на камерна пиеса на [[Йохан Себастиан Бах|Й. С. Бах]], ''"Fat Man"'' е, заедно с издадената на сингъл ''"Christmas Song"'' сред първите песни на групата наподобяваща британския фолклор. Няколко години след издаването на албума една от най-малко забележимите песни, неизпълнявана никога на живо - ''"We Used To Know"'', се оказва обект на спорове за плагиатство, тъй като легендарният хит на [[Ийгълс]] ''"Hotel California"'' възпроизвежда почти едно към едно акордовата ѝ схема.
През годините 1969-1971 Джетро Тъл се придържат и към една затихваща практика в популярната музика: издават малки плочи ([[сингъл|сингли]]) с песни, невключени в дългосвирещите им плочи. Някои от най-знаменателните им записи от периода излизат първо на малка плоча: ''"Living in the Past"'', който въвежда нетипичния за рок-музиката такт пет четвърти, ''"Witch's Promise"'' с насложени няколко партии флейта и акустичен съпровод, както и другата запомняща се песен с акустичен аранжимент - ''"Life's a Long Song"'', която излиза на EP (extended play) през 1971-ва.