Разлика между версии на „Джетро Тъл“

Корник е наследен на баса от Джефри Хамънд (Jeffrey Hammond), също от първоначалния състав на Блейдс. За по-артистично Хамънд си "удвоява" името на Хамънд-Хамънд. През годините той не се е занимавал с музика, а с рисуване и връщането му при Андерсън и Еван става след дълго настояване. Любопитно е, че Джефри Хамънд е лирически герой на цели три песни от първите три албума на Джетро Тъл: ''"A Song For Jeffrey"'' (1968), ''"Jeffrey Goes To Leicester Square"'' (1969) и ''"For Michael Collins, Jeffrey And Me"'' (1970).
 
В състав Андерсън, Бар, Бънкър, Еван и Хамънд-Хамънд Джетро Тъл записват най-успешния си и най-запомнящ се албум в историята си: ''Aqualung'' (1971). Плочата е разделена на две концептуални половини, едната от които разглежда съдбата на скитника, алкохолик и сексуален посегател със странното име Акуалънг, а втората е израз на Андерсъновия агностицизъм и разисква християнското лицемерие на модерна Великобритания. Рифът на заглавното парче ''"Aqualung"'' е навярно най-известният такт от дискографията на Джетро Тъл, а ''"Locomotive Breath"'' се превръща в едно от най-често изпълняваните на концерт парчета със запомняща се интродукция на пианото от Еван и блестящи сола на флейта и китара, съответно на Андерсън и Бар. Сред песните има и няколко акустични аранжимента, в които Андерсън е на практика соло изпълнител - тенденция, която се запазва с годините и е особено отчетлива в албума ''"Minstrel in The Gallery"'' (1975).
 
=== 1972–1976: Прогресив рок ===