Дебнево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ShadeOfGrey (беседа | приноси) м →Личности: м |
|||
Ред 51:
Съобщението за движението на войските недвусмислено съобщава, че "...войската се движела през планински и полупланински терен..." през Хемус. Напълно приемливо е отъждествяването на р.Лигинос с река река Росица и притоците и, следователно и с река Удима (дн.р.Видима)- единствената голяма река, която може да се пресече при движението в северозападна посока от прохода Хаинбоаз (В съобщението на Ариан р.Лигинос не се числи към притоците на Дунав).
Според същия автор, решителното сражение межде въстаналите трибали и войската на Александър ІІІ е станало в гористата местност в околностите на реката.
Проф.Атанас Милчев,
В подкрепа на горната теза са не само местностните наименования по поречието на р.Видима (Прибой, Сечена лъка, Костина могила и др.), но и някой находки от поменатия район:
* бронзов жезъл, украсен с две преплетени змии намерен от Петко Енчевски от с.Гумощник край Сечена лъка;
Ред 62:
След нашествието на римските легиони на север от Балкана, върху основите на тракийската крепост в местността "Калето" в с. Дебнево е построена мощна римска цитадела. Наличието на желязна шлака на нейната територия е категорично свидетелсто за обработка на желязо и ни кара да мислим, че железно-добивен или само железообработващ център тук е функционирал и до османското нашествие. Конкретно доказателство, че на територията е добиван метал, включително и желязо, са и металургичните пещи от трако-римски тип в укрепеното селище.
Открит е разнообразен гробен инвентар от некропола,който отразява етническата пъстрота на погребаното население в местността Калето.(Кале е арабска дума и означава крепост.)
След приключилите римски вйни с Дакия, териториите на новосъздадените градове "стопяват" наследените такива от провинция Тракия стратегии. На запад от горното течение на р.Вит е било разположено регио Диптенсиум, принадлежащ към територията на Сердика; От областта на Никополис ад Иструм ( Никопол на Дунава, дн. с. Никюп, край В.Търново) са известни шест гранични надписа от 136 г. от които се вижда, че територията на града е била очертана в същата година на север и здапад. Западната граница е добре разграничена от емпориумите (тържищата), находящи се на реките Росица и Янтра; Южно от дунава е регистрирана територията Диаменсиум, а югоизточно от нея, по средното течение на р.Осъм територията на сивитас Мелта (дн.Ловеч). не е изяснена точно съдбата на лежащата на север от Хемус стратегия УЗДИКЕСИКА, граничила на изток с погълнатата от Никополис ад Иструм стратегия Селетика, на запад с погълнатата от градската територия на Сердика, Сердекийска стратегия и на север с градската територия на сивитас Мелта.Но посочените данни за новите градски територии ясно очертават територията на стратегия Уздикесика.
Изчезнал ли е древният град Уздикензис, столица на племето Уздикензи?!...
От периода І-ІІІ в., а и до края на античната епоха в земите между реките Вит и Янтра няма открити големи градски центрове от типа на Ескус, Никополис ад Иструм, Сердика и др. не защото не ги е имало, а защото липсват системни археологически проучвания... Но според професор Борис Геров "сивитас Уздикензис" се е намирал в поречието на река Видима, а според Птоломей се е намирал в стратегия Уздикесика.
В надпис от Рим, вероятно от първата половина на ІІІ в., четирима преторианци са обозначени като "...граждани уздекесийци от виго Агатапара..."; На една случайна находка на латински надгробен надпис, намерен в м.Марево край дн. село ебнево, е изписана тракийска фамилия, в която мъжът е "булефта" на "сивитас" със неотбелязано име. Според проф. Борис Геров, тя може да се свърже единствено със "сивитас Уздикензис", столицата на уздикензите.
Изхождайки от географското разположение на местността в която е намерен надписа и неговата близост до укрепения град в местността "Калето",съществува ъзможност "булефта" да е бил член на градския съвет именно на този град, който е почти в центъра на очертаната по горе стратегия Уздикесика.
Цитаделата на укрепения град в местността "Калето" се намира в самия център на днешното село Дебнево и е разположена върху куполообразно възвишение от състава на стръмните ридове на Ловешката планина с надморска височина 450 м. като се издига на 25-30 м. по отношение на селото и р.Видима, която минава на растояние от 25-50 м. южно и югоизточно от нея. Обграденото пространство имащо елепсовидна очертание и с повърхнина около 20 дк. и с приблизителен диаметър запад-изток 160 м. и север-юг 140 м. като в северната част на хълма, буквално върху крепостните съоръжения са построени къщите и стопанските постройки на род носещ ФИ Чакърите.
Крепостната система на цитаделата е изразена с две следващи конфигурацията на терена концентрични системи. Основите им са положени или направо върху скалистата почва, или най-много на дълбочина 2.00 м., като на места личат оснновите на предхождащата по време тракийска крепост насъщото място. И двете са градени с лице от ломени камъни и пълнеж от чакъл, обилно примесен с бял хоросан. Самият чакъл е получен при очукването и оформянето на лицевите камъни. Много рядко, в пълнежа са поставяни и окръглени речни късове, доставени от коритото на близката река видима. В градежа се срещат и плочи от дребнозърнест пясъчник, леко оцветен в червено. Най-близкото находище на такъв пясъчник се намира на около 40 км. западно, край с.Лесидрен.
Докато външната стена е с лице от грубо очукани и оформени камъни от сив дребнозърнест и едрозърнес пясъчник с карбонатна спойка, то градежът на вътрешната е с лице от едри, еднолицево изгладени правоъгълни каменни блокове. Дебелината на крепостните зидове е от 2.00 до 2.20 м.
Значително в по-късно време заселниците от Аспаруховия род ползвали височината на крепостта предимно като наблюдателница и от старобългарската дума "бдя", "дебна" в смисъл "пазя" произлязло името на селото ДЕБНЕВО.
| |||