Видинско евангелие: Разлика между версии

'''Видинското четвероевангелие''' е [[Среднобългарски език|среднобългарски]] [[ръкопис]], създаден през [[1360]] г. във [[Видин]] при управлението на [[Иван Срацимир]], владетел на [[Видинско царство|Видинското царство]]. Известно е и като ''"Четвероевангелието на митрополит Данаил"''.

Евангелието е писано на [[пергамент]] с търновски уставен [[шрифтпочерк]]. Преписвачът се придържа към езиковите норми на [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]]. Съдържа [[евангелие|евангелията]] на [[Матей (евангелист)|Матей]], [[Марко (евангелист)|Марко]], [[Лука (евангелист)|Лука]] и [[Йоан Богослов|Йоан]]. Смята се, че за разлика от [[Четвероевангелието на цар Иван Александър]]" (''"ЛондонскоЛондонското четвероевангелие"'') Видинското евангелие е книга за редовна богослужебна употреба, защото рисуваната му украса не е така богата. В евангелието от Видиннего е запазена ценна [[приписка]]:

„''С изволение и съдействието на света Троица бе наченато свето и божествено дело - книгата, наречана на гръцки тетраевангеле - с голям труд и внимание за силата на моята бедност по времето, когато носеше на главата венеца на царството и държеше в ръката скиптераскиптъра благочестивият и велик цар [[Иван Александър]] заедно със своя син, младия цар Иван Срацимир, а църковният стълб управляваше патриархът господин Теодосий. Писано бе прочее това свето дело във великия и многолюден град Бдин по повеля и желание на великия всеосвещен митрополит господин Даниил. А аз, недостойния и груб, се боях да начена това дело в Христа, надминаващо моите сили, но бидейки сродник на този свети митрополит, а още повече, свикнал на послушание, не пожелах да непокорствувам. Поради това моля ви вас, които четете и преписвате, не злословете, но по-скоро благославяйте, та и вие да се сдобиете от Оногова, който изпълнява молитвите на тези, които се молят, и благославя годините на праведните.''“<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № .</ref>