Държавна политехника: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к.
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Университет инфо
'''Държавната политехника''' (до [[1945]] '''Висше техническо училище''', след [[1949]] '''Държавна политехника „Сталин“''') в [[София]] е първото висше техническо училище в [[България]], съществувало между [[1942]] и [[1953]]. Тя е предшественикът на основните съвременни висши технически училища в страната.
==|име= Държавна политехника ===
|основан= [[1942]]
|закрит= [[1953]]
|град= [[София]]
|страна= [[България]]
|щат=
|провинция=
|родно_име=
|латинско_име=
|картинка=
|девиз=
|вид= държавен
|финансиране=
|преподаватели=
|ръководител_титла=
|ръководител=
|студенти=
|цветове=
|емблема=
|членства=
|бележки=
|сайт=
|лого=
}}
 
'''Държавната политехника''' (до [[1945]]: '''Висше техническо училище''', след [[1949]]: '''Държавна политехника „Сталин“''') в [[София]] е първото висше техническо [[висше училище]] в [[България]], съществувало между [[1942]] и [[1953]] г. Тя е предшественикът на основните съвременни висши технически училища в страната.
Висшето техническо училище, е основано със [[закон]], публикуван в бр. 126 на „[[Държавен вестник]]“ от [[12 юни]] [[1941]]. То се управлява от академичен съвет под надзора на [[Министерство на народното просвещение|Министерството на народното просвещение]]. Съгласно чл. 2 от закона „Висшето техническо училище се подразделя на 2 факултета: Строително-архитектурен и Машинно-технологически“. Законът определя също и названията на катедрите в бъдещото училище.
 
Висшето техническо училище, е основано със [[закон]], публикуван в бр. 126 на „[[Държавен вестник]]“ от [[12 юни]] [[1941]] г. То се управлява от академичен съвет под надзора на [[Министерство на народното просвещение|Министерството на народното просвещение]]. Съгласно чл. 2 от закона „Висшето техническо училище се подразделя на 2 факултета: Строително-архитектурен и Машинно-технологически“. Законът определя също и названията на катедрите в бъдещото училище.
В началото на [[1942]] са назначени първите професори:
 
В началото на [[1942]] г. са назначени първите професори:
* д-р инж. [[Тодор Радославов]], катедра ''Водно строителство''
* д-р инж. [[Пейчо Поппетров]], катедра ''Статика на строителните конструкции и мостове''
Line 10 ⟶ 36:
* проф. арх. [[Храбър Попов]], катедра ''Сградостроителство''
 
Учебните занятия за притетитеприетите 100 студенти в специалностите ''Строително инженерство'' и ''Земемерно инженерство'' започват на [[5 октомври]] [[1942]] г. Първите учебни програми са създадени навъз базатаоснова на опита на висшите технически училища в [[Цюрих]] и [[Виена]].
 
== Хронология ==
=== Висше техническо училище ===
* '''[[1942]]''' : Започва обучението в специалностите ''[[Строително инженерство]]'' и ''[[Геодезия|Земемерно инженерство]]'' на Строително-архитектурния факултет.
* '1942: започва обучението в специалностите ''[[1943Строително инженерство]]''' : Открита е специалности ''[[АрхитектураГеодезия|Земемерно инженерство]]'' вна Строително-архитектурния факултет.
* 1943: открита е специалност ''[[Архитектура]]'' в Строително-архитектурния факултет.
* '''[[1944]]''' : Следслед [[бомбардировки на София|бомбардировките на София]] в началото на 1944 г. училището е евакуирано в [[Ловеч]] и редовните занятия са преустановени.
* '''[[1945]], [[април]]''' : Машинният факултет с наредба-закон се преименува на Машинно-електро-технологически.
* '''[[1945]], [[октомври]]''' : Висшето техническо училище с наредба-закон се преименува на Държавна политехника. Факултетите са преименувани на Строителен и Машинен. В Машинния факултет се откриват специалности ''[[Машинно инженерство]]'', ''[[Електроинженерство]]'' и ''[[Индустриална химия]]''. В Строителния факултет е добавена специалност ''[[Културинженерство]]''.
* '''[[1947]]''' : Издадени са първите 30 дипломи (14 строителни инженери, 11 архитекти, 5 инженер-земемери).
* '''[[1949]]''' : Държавната политехника е преименувана на Държавна политехника „Сталин“. Създаден е новият Хидротехнически факултет със специалности ''[[Хидротехническо строителство|Водни сили]]'', ''[[Хидромелиоративно строителство|Хидромелиорации]]'' и ''[[Водоснабдяване и канализация]]''. В Строителния факултет на мястото на ''Културинженерство'' е добавена специалност ''[[Земеустройство]]'', а ''Строително инженерство'' е разделена на две — ''Строителство — конструкции'' и ''Строителство — съобщения''. В Машинния факултет са създадени две нови специалности — ''[[Минно инженерство]]'' и ''[[Инженерна геология]]''.
* '''[[1951]]''' : От Строителния факултет са отделени два нови факултета — Архитектурен (със специалност ''Архитектура'') и Геодезически (със специалности ''Земемерно инженерство'' и ''Земеустройство''). Машинният факултет е разделен на четири: Машинен (специалност ''Машинно инженерство''), Електротехнически (специалност ''Електроинженерство''), Минен (специалности ''Минно инеженерство'' и ''Инженерна геология'') факултет и Факултет по индустриална химия (специалности ''[[Силикат]]и'' и ''[[Органичен синтез]]'').
 
През=== '''[[1953]]''' ДържавнатаДържавна политехника е разделена на четири части:===
* '''[[1945]], [[октомври]]''' : Висшето техническо училище с наредба-закон се преименува на Държавна политехника. Факултетите са преименувани на Строителен и Машинен. В Машинния факултет се откриват специалности ''[[Машинно инженерство]]'', ''[[Електроинженерство]]'' и ''[[Индустриална химия]]''. В Строителния факултет е добавена специалност ''[[Културинженерство]]''.
* '''[[1947]]''' : Издаденииздадени са първите 30 дипломи (14 строителни инженери, 11 архитекти, 5 инженер-земемери).
* '''[[1949]]''' : Държавната политехника е преименувана на Държавна политехника „Сталин“. Създаден е новият Хидротехнически факултет със специалности ''[[Хидротехническо строителство|Водни сили]]'', ''[[Хидромелиоративно строителство|Хидромелиорации]]'' и ''[[Водоснабдяване и канализация]]''. В Строителния факултет на мястото на ''Културинженерство'' е добавена специалност ''[[Земеустройство]]'', а ''Строително инженерство'' е разделена на две —2: ''Строителство — конструкции'' и ''Строителство — съобщения''. В Машинния факултет са създадени две2 нови специалности: ''[[Минно инженерство]]'' и ''[[Инженерна геология]]''.
* '''[[1951]]''' : Отот Строителния факултет са отделени два2 нови факултета: Архитектурен (със специалност ''Архитектура'') и Геодезически (със специалности ''Земемерно инженерство'' и ''Земеустройство''). Машинният факултет е разделен на четири4 факултета: Машинен (специалност ''Машинно инженерство''), Електротехнически (специалност ''Електроинженерство''), Минен (специалности ''Минно инеженерствоинженерство'' и ''Инженерна геология'') факултет и Факултет по индустриална химия (специалности ''[[Силикат]]и'' и ''[[Органичен синтез]]'').
 
=== Разделяне ===
През 1953 г. Държавната политехника е разделена на 4 части:
* [[Инженерно-строителен институт]], в който влизат Строителният, Архитектурният, Геодезическият и Хидротехническият факултети;
* [[Машинно-електротехнически институт]], в който влизат Машинният и Електротехническият факултети;
Line 29 ⟶ 59:
 
== Ректори ==
=== Висше техническо училише ===училище:
* [[1942]]–[[-1944]] — д-р [[Юрдан Данчов]], изпълняващ длъжността
* 1944–[[1944-1945]] — проф. арх. [[Станчо Белковски]]
 
=== Държавна политехника ===
* 1945–[[1946]] — проф. [[Васил Пеевски]]
* 1946–[[1947]] — проф. [[Алекси Квартирников]]
* 1947–[[1948]] — проф. [[Георги Брадистилов]]
* 1948–[[1951]] — проф. [[Алекси Квартирников]]
* 1951–[[1953]] — проф. [[Саздо Иванов]]
 
Държавна политехника:
== Вижте още ==
* 1945–[[1945-1946]] — проф. [[Васил Пеевски]]
* [[Инженерно-строителен институт]]
* 1946–[[1946-1947]] — проф. [[Алекси Квартирников]]
* [[Машинно-електротехнически институт]]
* 1947–[[1947-1948]] — проф. [[Георги Брадистилов]]
* [[Химико-технологически институт]]
* 1948–[[1948-1951]] — проф. [[Алекси Квартирников]]
* [[Минно-геоложки институт]]
* 1951–[[1951-1953]] — проф. [[Саздо Иванов]]
 
== Външни препратки ==
* [http://www.uacg.acad.bg/UACEG_site/info/uacg50_b.html Половин век висше техническо образование в България] - от проф. инж. Георги Стефанов]
 
[[Категория:История на София]]