Домициан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 51:
 
=== Войни ===
Домициан води динамична и в началото успешна [[външна политика]]. По време на неговото управление Римската империя завладява земите между горното течение на [[Рейн]] и [[Дунав]], където, в т.нар. "Десетинни поля" (Agri Decumati), са заселени римски колонисти. Против варварските заплахи там е построена система от укрепления - наземни насипи и дървени валове, защитени от стражеви кули (кастели). През 82-83 г. Домициан организира нов легион ([[I легион на Минерва|Legio I Minervia]]), нарежда неочаквана атака срещу племето [[Хати (германско племе)|хати]], а след победата е почетен с триумф и присвоява титлата Germanicus.
[[Image:Rome Aureus Domitianus 89.jpg|right|220px|thumb|Златен [[ауреус]] на Домициан, издаден в чест на германския триумф]]
Домициан води динамична и в началото успешна [[външна политика]]. По време на неговото управление Римската империя завладява земите между горното течение на [[Рейн]] и [[Дунав]], където, в т.нар. "Десетинни поля" (Agri Decumati), са заселени римски колонисти. Против варварските заплахи там е построена система от укрепления - наземни насипи и дървени валове, защитени от стражеви кули (кастели). През 82-83 г. Домициан организира нов легион ([[I легион на Минерва|Legio I Minervia]]), нарежда неочаквана атака срещу племето [[Хати (германско племе)|хати]], а след победата е почетен с триумф и присвоява титлата Germanicus.
 
В [[Британия]] военачалникът [[Гней Юлий Агрикола|Агрикола]] води поход (77-84) срещу племената в [[Каледония]] (дн. [[Шотландия]]), разширява римските владения и предприема морска експедиция в [[Северно море]]. Но, за да не засенчи славата на императора, успешният пълководец е отзован в Рим, където празнува триумф, докато легионите скоро се изтеглят обратно поради невъзможност да се отбраняват тези отдалечени и негостоприемни територии.
[[Image:Domitian aureus Minerva.png|ляво|240px250px|thumb|[[Ауреус]] с изображение на Минерва, богинята закриляща Домициан]]
 
Впоследствие обаче учестените нападения на [[даки]] и [[сармати]], създават големи затруднения на империята. Тези народи, които тепърва излизат от племенния строй и започват да формират своята държавност в [[Европа]], предприемат нахлувания и опустошават римските провинции около Дунав. В започналата война с даките Рим претърпява поражение. В [[Илирик]] загива [[Преториански префект|преторианският префект]] [[Корнелий Фуск]] заедно с два [[легион]]а (85/86), трагедия, която е сравнена с разгрома на [[Квинтилий Вар]] при [[Битка в Тевтобургската гора|Тевтобургската гора]]. След този случай самият Домициан пристига в Мизия за да контролира военните действия лично. Неговата намеса обаче не води до особено добър резултат. През [[89]] г. след жестоки боеве Рим е принуден да сключи с [[даки]]те [[мирен договор]], по силата на който те се задължават да не нарушват границите на империята, а Домициан се задължава в замяна на това да им дава ежегодно голям паричен подарък. Въпреки провала на кампанията той празнува [[триумф]] в Рим, на който представя като трофеи и военна плячка предмети, които е взел от императорската съкровищница.
[[Image:Domitian aureus Minerva.png|ляво|240px|thumb|[[Ауреус]] с изображение на Минерва, богинята закриляща Домициан]]
 
На източните граници на империята, войските на Рим също претърпяват неуспех. Те се опитват да завладеят проходите към брега на [[Каспийско море]], но са отблъснати от кавказките племена в дн. [[Азърбайджан]]. Тези военни неудачи подкопават авторитета на Домициан и през [[89]] г. [[легион]]ите провъзгласяват за император легатът на провинция [[Долна Германия]] - [[Луций Антоний Сатурнин|Антоний Сатурнин]]. Въпреки, че по стечение на обстоятелствата потушава този бунт, Домициан знае, че много от сенаторите са съпричастни със Сатурнин и са против него. Започвайки масови екзекуции, в края на управлението си Домициан е обзет от клинична [[параноя]], дотолкова че според Светониевите словоизлияния поставя огледала навсякъде в императорския дворец, за да вижда всичко зад гърба си, а и убива мнозина знатни поради неоснователни и нелепи съмнения. Жертва стават дори и членове на императорската фамилия - консулите [[Тит Флавий Сабин (консул 82 г.)|Флавий Сабин]] в 82 г., [[Тит Флавий Клемент (консул 95 г.)|Флавий Клемент]] в 95 г. и други.
[[Image:024 Domitian.jpg|right|160px|thumb|[[Денарий]] с лика на Домициан]]
 
=== Заговор ===
В последните години принципатът на Домициан приема облика на безмилостна тирания и буди всеобща ненавист. Започвайки масови екзекуции, в края на управлението си Домициан е обзет от клинична [[параноя]], дотолкова че според Светониевите словоизлияния поставя огледала навсякъде в императорския дворец, за да вижда всичко зад гърба си, а и убива мнозина знатни поради неоснователни и нелепи съмнения. Жертва стават дори и членове на императорската фамилия - консулите [[Тит Флавий Сабин (консул 82 г.)|Флавий Сабин]] в 82 г., [[Тит Флавий Клемент (консул 95 г.)|Флавий Клемент]] в 95 г. и други. Единствената вярна опора на императора остават войниците, които получават увеличение на заплащането.

През септември 96 г. Домициан става жертва на [[заговор]] в собствения си [[дворец]], организиран от неговите врагове в [[Сенат]]а, Стефан (управителят на покойната [[Юлия Флавия]]), членове на преторианската гвардия и императрица [[Домиция Лонгина]]. Според слуховете императорът знае от астрологични предсказания, че ще умре около обяд. По тази причина той не почива по това време на деня. В своя последен ден, Домициан е неспокоен и няколко пъти пита слугата си колко е часа. Момчето е посветено в заговора и го излъгва, че фаталният момент е минал. Успокоен императорът отива при своето бюро за да подпише няколко [[декрет]]а, когато е нападнат и намушкан осем пъти от Стефан. Когато римският Сенат разбира за убийството на Домициан, издава декрет да бъдат унищожени всички негови изображения, а името му било осъдено на проклятие ("[[Damnatio memoriae]]").
 
Домициан е наследен от един от най-старите сенатори - [[Марк Кокцей Нерва]], първият от "[[Петимата добри императори]]".