Дипломация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
Ред 51:
През [[1648]] г., след края на [[Тридесетгодишната война]], [[Вестфалски мирен договор|Вестфалският мирен договор]] урежда определени норми на междудържавни отношения.
[[File:Talleyrand-perigord.jpg|thumb|230px|left|Френският дипломат [[Шарл Морис дьо Талейран]] се смята за един от най-вещите дипломати за всички времена.]]▼
През този период допълнително се развиват правилата на съвременната дипломация. Най-високият ранг на представител е посланик. Той е благородник, а рангът му варира от престижа на държавата, в която е назначен. Стандартите за посланиците по това време изискват те да имат големи имения, да са домакини на забави и да играят важна роля в придворния живот на държавата-домакин. В Рим например, назначените за католически посланици френски и испански представители, имат ескорт до 100 души.
▲[[File:Talleyrand-perigord.jpg|thumb|230px|left|Френският дипломат [[Шарл Морис дьо Талейран]] се смята за един от най-вещите дипломати за всички времена.]]
Посланиците и благородниците с малко опит в чужбина имат нужда да бъдат подпомагани от служители в посолството. Такива служители са изпращани на дългосрочни задачи и имат повече познания за страната-домакин. Персоналът на една средновековно посолство включва служители от всякакви професии, включително и някои, които са посветени на шпионаж. Необходимостта от квалифицирани кадри в посолствата се запълва с възпитаници на университетите и това довежда до увеличаване на броя на хората, които изучават международно право, съвременни езици и история в университетите в Европа.
Същевременно
Елементите на съвременната дипломация бавно се разширяват към Източна Европа и Русия. Цялата средновековна подредба на международните отношения е прекъсната от Френската революция и последващите години на войни. След революцията, дори и обикновени хора, издигнати от революционните армии, започват да поемат контрола върху дипломацията на френската държава. Премахнати са ранговете. Наполеон отказва да признае дипломатическия имунитет на няколко британски дипломати, обвинени в извършване на интриги срещу Франция.
Дипломатическите връзки получават своя разцвет през 18 и 19 век. На [[Виена|Виенския]] конгрес през [[1815]] г. представители на много [[Европа|европейски]] държави се договарят за дейността на дипломатическите представителства и старшинството на техните ръководители. През [[1818]] г. с [[Аахен]]ския протокол се доуточняват някои функции на представителствата.
| |||