Дипломация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
Ред 89:
По време на враждебни отношения, дипломатите често се изтеглят от страната заради личната им сигурност, както и в случаи, когато страната-домакин е приятелски настроена, но в нея има опасност от вътрешни размирици. Посланиците и другите дипломати често са отзовавани периодично от техните страни като начин за изразяване на недоволство от страната-домакин.
=== Дипломатическо признаване ===
Дипломатическо признаване е важен фактор при определянето дали една нация е независима държава. Да бъде призната една държава често е трудно, дори и за държави, които са напълно суверенни. Днес съществуват множество независими държави без широкоразпространено дипломатическо признание, например Република Китай (Тайван). От седемдесетте години на миналия век, повечето страни спират признаването на отделен Тайван като Република Китай, след настояване от страна на Народна Република Китай. Днес Съединените щати и други държави поддържат де факто неформални отношения чрез посолства, изпратени в страната и именумани например като Американски институт в Тайван. Същото е и с външните „де факто“ посолства на Тайван, които са известни като Служба за икономическо и културно представителство на Тайпе.
Палестинската автономия има свои дипломати, но палестинските представители в повечето западни държави нямат дипломатически имунитет и мисиите им са известни като Генерални делегации.
Други региони, които настояват за независимост към началото на 21 век, са: Косово, Абхазия, Приднестровието, Сомалиленд, Южна Осетия, Нагорни Карабах и Турската република в Северен Кипър.
== Методи на дипломацията ==
| |||